Тя и нейното минало

 ... седя и си мисля... размишлявам върху всичко дотук, правя си равносметка какво съм рискувал, какво съм спечелил, има ли смисъл от борбата, която съм водил досега. Това е един от онези моменти, в които човек се замисля има ли някой, който наистина да се интересува от него, дали не е сам в джунгла, където не зверовете са опасност, а липсата им, защото ако дори тях ги няма, няма да има друго живо същество, няма да има никой и ще си сам в тази пустош.
        И така ето историята, която исках да напиша...
      В този ден поредната сутрин мина незабелязано, понеже беше еднообразна както вчерашната, а вчерашната както по-миналата... тя излезна от вкъщи и тръгна към спирката, там денят все още бе "незабелязан", качи се в автобуса и потегли към провинцията. Този път тя бе изминавала десетки пъти, завоите и селцата не й правеха вече впечатление, едночасовият преход винаги я караше да се замисли и замечтае, но от много време насам тя бе забравила какво е да си спомняш и да милееш за миналото. Момичето не искаше да си спомня от десет години насам, беше положила огромни усилия да се оттренира да не помисля и за миг за миналото, което остави зад гърба си преди толкова много време.
      Ето, автобусът сетне спря на същата спирка, както всеки път, хората заслизаха по стълбите, всеки един гонещ интересите си, но и незамислящ се за хората около него. Те слизаха бързо от автобуса, в главата им бе единствената мисъл да стигнат по-бързо до работата, за да може да седнат и да се трудят като роби срещу минимално заплащане. Тя слезе последна с бавната си походка и се отправи натам, накъдето и другите - към зелената сграда. Там хората вършеха своята неблагодарна работа, но каква беше, никой не трябваше да разбира. Тя беше шефът на това място, хората я мразеха, някои си пожелаваха да умре, но не си даваха сметка, че ако стане това,т яхната алтернатива щеше да бъде още по-мръсна работа и по-мизерен живот, но тези хора никога не са имали мечти и никога не са имали душевни ценности, тяхната единствена болка беше физическата, те не познаваха понятието душевност.


   Следва продължение...