Тъжна приказка за любовта

Живеело някога едно малко момче на име Джон. Той бил десет годишен хлапак, останал сирак от бебе. Бил много палав, мързелив и дори зъл. Доставяло му удоволствие да се подиграва на съучениците си, да ги обижда и натъжава. Всички деца се страхували от него. Никой не го обичал и не искал да общува с него. Джон живеел при един стар и самотен писател, който се опитвал да го съветва и да му помага, но всички опити били напразни. С годините Джон ставал все по-лош. Биел се, крадял, обиждал хората, бягал от училище.
Един ден лошото момче, подсвирквайки си след сторената злина, срещнало момиче с толкова ведър и син поглед, че просто "замръзнал" на място. В гърдите си почувствал непознат дотогава трепет. Станало му топло, дори горещо. Никога преди това Джон не бил се чувствал така. Смутен, той побързал да се прибере и да попита стария писател какво се случва с него. Защо се чувства така слаб и отмалял?
Старецът замислено изслушал Джон и после мъдро рекъл:
-Скъпи, Джон, с тебе се е случило най-прекрасното нещо на света. Ти си се влюбил. Но, запомни, че любовта е онова нещо, което може да те промени изцяло! Внимавай много!
Съдбата била благосклонна към Джон и  му дала много скоро шанс да срещне момичето на мечтите си. Прекрасната девойка седяла на пясъка, замечтано загледана в безкрайната морска шир. Джон плахо се приближил, но тъкмо когато понечил да заговори момичето, видял, че към нея с букет в ръка тича Джейсън. Онзи "омразен" Джейсън, който всички обичат, уважават и хвалят. Девойката трепнала, повдигнала глава и дарила Джейсън с такъв мил и влюбен поглед, от който Джон изтръпнал. Обезумял от гняв и ревност, той извадил ножа, с който никога не се разделял и се хвърлил към Джейсън с думите:
- Щом аз не мога да я имам, няма да я имаш и ти!
След което настъпила зловеща тишина и златистия пясък придобил червен цвят...
Сигурно се питате какво се е случило след това? Е, може би ще Ви разочаровам, но моята приказка не завършва с щастлив край.
Джейсън издъхнал от прободните рани, а прекрасното момиче никога вече не било така безгрижно и щастливо. Джон влязъл за дълги години в затвора. Не знам дали е съжелявал за жалкия си живот или пък се чувствал виновен за мъката, която причинил на много хора. Знам само, че Джон е бил момче, което е търсило любов, но така и никой не му е показал пътя, по който да я намери. Безразличието на хората, липсата на роден дом и майчина обич направили от него един безсърдечен и озлобен към живота младеж. Вярвам... че някъде дълбоко в сърцето на Джон е имало кътче, в което се е пазило специално място за онова велико чувство, което може да направи всеки човек добър, за онова прекрасно нещо, наречено с простата дума ЛЮБОВ!                                                                                                                   
                                            THE END