Живеело някога едно малко момче на име Джон. Той бил десет годишен хлапак, останал сирак от бебе. Бил много палав, мързелив и дори зъл. Доставяло му удоволствие да се подиграва на съучениците си, да ги обижда и натъжава. Всички деца се страхували от него. Никой не го обичал и не искал да общува с него. Джон живеел при един стар и самотен писател, който се опитвал да го съветва и да му помага, но всички опити били напразни. С годините Джон ставал все по-лош. Биел се, крадял, обиждал хората, бягал от училище.
Един ден лошото момче, подсвирквайки си след сторената злина, срещнало момиче с толкова ведър и син поглед, че просто "замръзнал" на място. В гърдите си почувствал непознат дотогава трепет. Станало му топло, дори горещо. Никога преди това Джон не бил се чувствал така. Смутен, той побързал да се прибере и да попита стария писател какво се случва с него. Защо се чувства така слаб и отмалял?
Старецът замислено изслушал Джон и после мъдро рекъл:
-Скъпи, Джон, с тебе се е случило най-пре ...