Тъжното момиче

Стоеше до прозореца тъжното момиче. 

С коси прави като хоризонта. 

Съзерцаваше то със своя далекоглед бледнеещ се кораб в далечината. 

Искаше му се да обиколи света, но уви! 

Корабът бе твърде далеч. 

Рисуваше си тъжното момиче кораби по изпотения прозорец. 

Силно мечтаеше то да се повози на голям кораб, да чува морския шепот, но уви! 

То бе заключено във висока кула, обляна от самота и облаци. 

Но тогава се яви мигновеният проблясък! 

Взе тъжното момиче въже от шкафа, отвори прозореца и го спусна до земята. 

Слезе, огледа се, зачуди се. 

С балон в ръка тъжното момиче и нейното куче се затичаха към морето, но уви! 

Корабът вече си бе отишъл, но мечтите и надеждата бяха останали.