11 sept 2012, 23:09

Тъмничар

  Prosa » Cartas
757 0 0

Кой си ти ? Аз... аз познавам ли те?

Ти... ти си моят тъмничар. Ти...

Ти слагаш окови на моите ръце... Ти подрязваш крилата ми и ме затваряш в ръждясал кафез.

Ти си пазачът на моята тъмница.

Ти заставаш пред малкия прозорец и скриваш светлината от мен... Ти настъпваш безмилостно пръстите ми, докато се протягам за ключа...

Ти си крадецът на щастието ми.

Ти си убиецът на мечтите ми.

Ти си моята суша, ти си моят глад.

Ти си твоята истина и моята лъжа.

Ти не си любов, не си и страст.

Ти си вледеняващ огън, обезкуражаващо отчаяние, пареща власт.

Ти носиш аромата на безизходица, ти възвестяваш изгнание.

Ти заключваш душата ми в пещ и гледаш през стъклото.

Ти си моят жътвар, ти си моят гробар.

Ти си моето наказание...

Ти носиш последния ми дъх в шепата си.

 

А аз... аз те познавам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаела Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...