Кой си ти ? Аз... аз познавам ли те?

Ти... ти си моят тъмничар. Ти...

Ти слагаш окови на моите ръце... Ти подрязваш крилата ми и ме затваряш в ръждясал кафез.

Ти си пазачът на моята тъмница.

Ти заставаш пред малкия прозорец и скриваш светлината от мен... Ти настъпваш безмилостно пръстите ми, докато се протягам за ключа...

Ти си крадецът на щастието ми.

Ти си убиецът на мечтите ми.

Ти си моята суша, ти си моят глад.

Ти си твоята истина и моята лъжа.

Ти не си любов, не си и страст.

Ти си вледеняващ огън, обезкуражаващо отчаяние, пареща власт.

Ти носиш аромата на безизходица, ти възвестяваш изгнание.

Ти заключваш душата ми в пещ и гледаш през стъклото.

Ти си моят жътвар, ти си моят гробар.

Ти си моето наказание...

Ти носиш последния ми дъх в шепата си.

А аз... аз те познавам...