Търсейки значението на думата, Катерина седна на бюрото до прозореца и разсеяно погледна навън.
Слънцето вече бе огряло детската площадка пред жилищната кооперация, в която живееше, а птичките се приготвяха за изнасянето на поредният безплатен концерт.
Връщайки мисълта си към миналото и шансовете, които  животът и бе предоставил, а тя пропиляла, в сърцето й се пробуди чувство на тъга.
Като всеки друг и Катерина търсеше значението на думата "любов".
Но, когато мислеше, че го е намерила, любовта и се бе изплъзнала.
Знаеше, че за тези пропуснати моменти, сама носеше отговорност и това бе причината да се чувства неудоволетворена.
Прехвърляйки трескаво мислите си, тя взе лист и химикал и започна да пише върху хартията.
...За нея казват, че е по-стара и от най-старото изкуство, и от най-старият занаят. Съществуваща навсякъде, любовта е в основата на раждането на света.
Тя е онова чувство, без което хората са самотни и безсилни. Независимо дали я искат или отхвърлят, тя не се съобразява с желанието. Връхлитаща върху тях, любовта не се контролира от разума, но е подвластна на него. Не е материална. Тя е извън, до, в хората, просто навсякъде! Без нея човек е ощетен! Добра и красива, любовта е емоция на мисълта и храна за духа.
Опитвайки се човек да вземе цялата любов за себе си, той се превръща в егоист, но обичайки и раздавайки я става алтурист. Приемайки я, той е щастлив.
А щастието е стремеж на всеки. Отказвайки се от нея, човек се страхува. А страхът е привилегия на безверието. Чрез, и с любовта хората живеят. Както небето не може без звезди, така без нея човек не съществува...
Когато завърши последното си изречение, по лицето на Катерина се стичаха сълзи.
Навън вече, едно по едно децата бяха излезнали от своите домове и играеха нова интересна игра на детската площадка.
Поглеждайки през прозореца към тях, тя все още се чувстваше тъжна. 
Но, красивите кадри, появили се пред погледа й, откриха значението на думата, която търсеше.
А именно, че любовта е смисъла също както  живота, защото той е самата тя, и защото любовта е самият живот.
А след това Катерина отвърна очи от прозореца и поглеждайки към огледалото, видя на лицето й как се бе изписала една щастлива усмивка.