3 jul 2009, 21:43

У дома 

  Prosa » Otros
574 0 1
1 мин за четене

 

 

 

 

     Отворих очи, а той лежеше до мен и ми се усмихваше. Затворих очи и, когато ги отворих отново, той все още беше там. Погледнах го объркана. Ощипах се - бях убедена, че сънувам. Беше прекалено хубаво, за да е истина. Но не беше сън.

     Помня всички безсънни нощи, в които го сънувах с отворени очи и мечтаех да сме заедно. И ето го сега - пред мен. Един кичур коса се плъзна нежно по лицето му. Протегнах ръка и го върнах обратно. Той се наведе към мен и обгърна лицето ми с ръце. 

- Обичам да те гледам, докато спиш. - прошепна.

     Усетих някаква топлина, която постепенно се превърна в парене и отприщи всички емоции, които бях таила толкова време. Разплаках се. Погледнах го с премрежени очи. Усмивката му беше изчезнала и на нейно място се бе появило загрижено изражение.

- Хей, защо плачеш? Аз ли направих нещо?

- Не, не... просто... ти си тук и аз... за пръв път в живота си съм толкова щастлива, че не мога да го опиша с думи, аз...

     Не дочака да довърша, а впи устни в моите в страстна целувка.

- Веднъж те изгубих и осъзнах, че светът ми не е същият без теб. Няма да допусна тази грешка отново. Повече няма да те пусна!

 

 

И, сгушена в ръцете му, най-сетне почувствах, че съм там, където ми е мястото. Най-сетне се почувствах... у дома.

 

 

 

 

© Марти Петрова Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??