MaRtiTyyy
126 el resultado
- Как описваш болката? Как намираш думи, в които да я обгърнеш? Как говориш за нея? Как се бориш? Как я приемаш? Как така се примиряваш, че сърцето ти е разбито? Че мечтите ти са потрошени, че копнежите ти са потъпкани? Как поемаш края в прегръдките си?
- Престани!
- Не. Истина е и го знаеш. Приеми ...
  862 
Никой не ми каза, че завинаги ще е там, където си ти.
Никой не ми спести и дъжда.
Ласките на слънцето в мрачния ден така и не ме напуснаха.
И звездите светят с цвета на очите ти.
И тишината ми говори нежно с твоето име. ...
  1192 
Понякога единственият начин да забравя е да погледна назад.
Понякога единственото нещо, което ме задържа до човека, когото обичам, е болката, която ми причинява.
А лятото пада като грим върху страните ми с цвят от лайка покрити. Смъртно ранена от желание, все още тая розови надежди за новия ден. Ког ...
  1093 
Всяка сутрин се будеше с желание. Отваряше очи, усмихваше се на утрото, което галеше нежно страните му през малкото таванско прозорче и слагаше маската на лицето си. Тя бе най-ценното му притежание. Без нея хората щяха да видят истинското му лице и да бягат от него. Сега поне всички го отминаваха - ...
  1244 
Не се срамувай от себе си. В очите на другите си много повече от това, което виждаш в огледалото всеки ден. В моите очи си много повече от себе си. Аз виждам мечтите ти.
Не се страхувай да се изправиш пред другите. Понякога те няма да те разбират. Няма да виждат истинския човек вътре в теб. Не се ст ...
  807 
Мечтите са като снежинките. Някои се разтапят, достигайки земята, други се натрупват в преспи, стават големи, силни, почти непобедими. Трети никога не се сбъдват. Северният вятър ги носи по пътя си към вечността. Но те остават несбъднати.
Мечтите са като песъчинките. Някои отнасяме, залепнали по бос ...
  1190 
Крача към миналото славно на България,
в отломките на поредното правителство свалено.
От величествена стана тя трагикомедия,
аз виждам - името ù днес е опетнено.
Виждам Левски сред софийските полета, ...
  554 
А как само исках да преглътна до болка насълзените ти мисли и да успокоя трепетите ти тревожни.
Да ти покажа цвета на есента в локвите, оглеждащи се в очите ми.
Да побера света в джоба си, да му сложа панделка и да ти го подаря.
Да щракна с пръст и времето да спре.
Макар и за миг, но исках да чуеш к ...
  793 
"Да, влюбеният иска да изглежда Бог - и не от суета!"*
Животът на човек е наниз от емоции, кръговрат на радости и скърби. Но в основата на всичко стои любовта.
Много хора са се опитвали да я дефинират, да дадат обяснение за появата и липсата ù, да ù сложат някакви граници. Много са се опитвали, мног ...
  2658 
Страшно е, когато разбереш какъв си в очите на хората покрай теб.
Страшно е да знаеш, че за тях ти си най-големият си кошмар. Че се държиш така, както не би искал никой да се държи с теб. И да знаеш, че те те обичат, въпреки всичко. После намразваш себе си. И противно на всичко, в което си вярвал, с ...
  1462 
"Човекът се ражда свободен, а навсякъде е в окови"*
В тълковния речник под думата свобода има доволно много значения и определения, но само едно успя да привлече вниманието ми: възможност отделният субект да проявява собствената си воля, желанията и целите си. Човек не може да има всичко, което поже ...
  5333 
Прозорците са ми очи,
но затъмнени са сега
под булото на черна нощ.
Не виждам нищо.
Ослепях. ...
  639 
Излишно е да споменавам, че живеем в материален свят, където всеки се опитва да прецака другия заради личната си изгода. Гледаме и достатъчно филми, където братя или бизнес-партньори се избиват помежду си, защото си мислят, че единият мами другия. Колкото и да е тъжно, реалността не се различава - в ...
  7728 
  899 
Сърцето ми капка синя изплака
и прогори в очите ми образ печален,
с който пиша в тишината
името ти скришом, мъко моя ...
  642 
  897 
  967 
Не се познавам. Навярно вече си обсебил цялата ми маска.
Такава ставам, когато се губя в лъжите ти. Такава ставам, когато си играеш с мен. Такава ме правиш, когато не знаеш какво искаш и защо си тук.
Искаш ли да дишам вместо теб? Да копнея, да лъжа, да живея? А ти ще бъдеш просто наблюдател на собст ...
  1010 
Не рисувай днешния ден с цветовете на миналото. Не падай духом заради тленното. Не търси щастието сред звездите, когато не блестят. Не се дави в пресъхналия водопад на нечии сълзи. Не строй пирамида със счупено дъно. Не търси перла в окото на предател. Не гали слънцето в къдриците на славей. Не прог ...
  691 
"Автомобилът напуснал пътното платно и се ударил челно в циментов стълб на мост, след което се запалил. До пристигането на огнеборците колата изгоряла напълно. След като пламъците били потушени, на предната лява седалка бил намерен обгорелия труп на водача."
"Винаги съм искал да бъда щастлив. Да съм ...
  831 
Отворù прашния прозорец и изтрий сълзите. Усмихни се на дъгата. Ден е!
Погледни снимките в стария албум. Усмихни се на спомените. Ден е!
Отиди на нашата пейка в парка. Говорù си с вятъра, които играеше с косите ни. Ден е!
Седнù под дървото с издълбаните ни имена. Докосни го. Сетù се за целувките ни. ...
  675 
Беше объркана. Беше изгубена. Вървеше по пътека от изгорели листа, покрай гора от изсъхнали преструвки, под небе от буреносни илюзии. Просто търсеше себе си.
Валяха фалшиви снежинки, духаше лъжливият вятър. А тя просто вървеше по пътя. Път към себе си.
Миг след това се давеше в чуждите очаквания и к ...
  824 
Аз съм сълзата в очите му, когато му казваш, че това е краят.
Аз съм прашинката в мислите ти, която замъглява реалността.
Аз съм затрупана под нелепиците ти.
Аз съм лъжата, която изричаш всеки ден.
Аз съм случващото се край теб. ...
  821 
Обръщам се към небето с мисълта, че, където и да си, ще гледаш звездите.
Говоря си с вятъра с надеждата, че, където и да си, ще чуеш песента ми.
Усмихвам се на морето с молбата, че, където и да си, ще почувстваш моята ласка.
Слушам слънцето с утехата, че, където и да си, ще усетиш топлината на сърце ...
  942 
Тя идва от малко градче, търсейки късче надежда. Тя е наивна и вярва в доброто у хората. Но далеч от провинцията рядко се среща добро. А тя продължава да вярва.
Затова й разбиха сърцето. Затова й стъпкаха мечтите. А тя продължава да вярва.
С дете на ръце и малко надежда, тя брои дните до промяната. ...
  808 
Насред пепелта
от изубени мечти
цвете поникна.
  575 
Потокът замря.
Вятър гони листата.
Напъпва есен.
  615 
На ръба вятърът вее косите ми, огън изгаря сърцето ми, а аз се колебая. Надвесвам се за миг, само да погледна. Какво ли им е долу на малките хора? Там, където парите и властта не важат? Дали живеят по-добре в свойта нищета? За момент се колебая дали да скоча и да бъда щастлив, но бързо се отдръпвам. ...
  704 
Вятърът се заиграваше с косите ù, снежинките бясно танцуваха около врата ù, босите ù стъпала стъпваха бавно по напуканата земя. Сякаш не ходеше, а се носеше. Плавно, гладко, досущ като самодивите от приказките. Но в нея нямаше нищо приказно. Бяла дантелена рокля, стигаща до глезените ù, се влачеше п ...
  782 
Защото ще хванеш ръката ми, когато падам.
Защото ще ме разбереш, когато другите не могат.
Защото ще помълчиш с мен, когато ми е тежко.
Защото ще ме поправиш, когато греша.
Защото ще ми помогнеш, дори когато ти е трудно. ...
  1105 
Гледаш ме с пренебрежение в очите, с отвращение. Този пламък, който гори... нима е омраза?
Кълнеш ме, заричаш се, заплашваш. Звукът от шамарите отеква в празната стая. Виковете се удрят в мен като камшици. Свивам се в ъгъла на кълбо. Нямам сили да заплача.
Мразиш в мен нещата, които ненавиждаш в себ ...
  879 
Вятър развя косите ти и заплете в тях цвете. Ръката ти докосна моята и слънцето дари ни с прелестна усмивка. Отвърна му с песен и синигерът замлъкна, запленен от нежния ти глас. Как хубаво и лесно е да сме един до друг. Думи не ни трябват! Те и без това са слаби, не могат да опишат радостта. Нека ти ...
  815 
Дай ми причина да остана и миналото мрачно да загърбя.
Дай ми причина да те защитя и враговете твой да разгромя.
Дай ми причина да разкрия пред теб сърцето наранено.
Дай ми причина с теб да споделя мислите сломени.
Дай ми причина да се променя. Да избърша сълзите и да те обикна. ...
  764 
Знаеш за всяка моя реакция - всяка усмивка, всяка сълза. Знаеш какви мисли се лутат в главата ми. Знаеш къде съм, с кого съм, каква съм.
Знаеш, сякаш те има. Знаеш, сякаш си тук.
Знаеш, сякаш обичаш. Знаеш, а всъщност не си.
Предвидима ли съм? Опасна ли съм? Ранима ли съм?
Мълчиш, а тишината говори. ...
  892 
Той беше моята малка мръсна тайна. Криех го в прашен кашон на тавана. Тайно, когато те нямаше, му се наслаждавах. Носех вкуса му по устните си с дни, но ти не го усети. Носех аромата му по себе си със седмици, но ти така и не усети. Обичах го цял живот, докато те нямаше, но ти никога не разбра. Защо ...
  992 
Роклята си от илюзии съшита късам аз на хиляди парчета.
Косите и мислите свои разплитам и давам на вятъра.
Обувките си с цвят на задръжки захвърлям.
И ето ме само по мечти на брега да морето, чакам дъждът да завали и да измие лицемерния грим от фалшивото ми лице.
За да бъда пак каквато бях. ...
  677 
Всичко в него ми напомня за теб - усмивката му, чертите му. Начинът, по който се движи, говори. С всеки следващ се доближавам все повече и повече до теб. Но те са различни. Те не са ти. Липсва им блясъка в очите ти, любовта в гласа ти, нежността на душата ти.
Никога не съм вярвала в перфектните хора ...
  787 
Дни наред заспивах с изгаряща болка тук, вляво, и с очи, отдавна пресъхнали, гледах луната. Питах се кога ще свърши? Кога огънят ще угасне? И не разбирах, че ще тлееш вечно в сърцето ми. Като змия, която, изяждайки се, расте. И във величието й се крие нейното падение. Колко банално! И колко до болка ...
  720 
Вечер, когато всички заспят, тихо пускам спомените си да влязат през прозореца. Позволявам им да ме обладаят, а после, също толкова тихо, лея горчиви сълзи. И на сутринта по улицата има локви.
Все си казвам, че е за последно - стига дъждове! И всяка нощ ми е последна.
Да, знам, че спомените трябва д ...
  749 
Идваме и си отиваме, сякаш никога не ни е имало. Стоим отстрани и гледаме чуждата болка безучастно, макар да можем да помогнем. Там сме само тялом и се преструваме, че ни пука. Дори не се насилваме да се усмихнем.
Продължаваме да правим нищо, да се преструваме, че разбираме чуждата болка, че и нас н ...
  799 
Propuestas
: ??:??