... хахахаха... зловещ смях разкъса тишината...
сърцето и се сви... той бе толкова близо... писък,
последваха го няколко удара... мрак, тишина... кръв,
рана... жената беше на пода... зловещият смях
отново разкъса тишината... бавни му стъпки отекваха
и се сливаха с тишината... сянката бе погълната от
мрака... единственото останало бе локвата кръв...
и спомена за миналото... което изтичаше заедно с нея...