Учител по неволя

                                            КОЛЕДНИ  НЕВОЛИ  

Разказът е вдъхновен от действителни събития и е (поне на пръв поглед) хумористичен. Основното ми намерение е да помогна поне на един учител да се почувства по-добре след тежък работен ден. Ако успея, значи съм постигнал целта си.

                                                                                                                        Авторът

     Съдебната зала бе препълнена. Съдията гледаше недоволно обвиняемия. Не след дълго му зададе въпроса:

  - Г-н Многознаев, вярно ли е, че сте уринирали в мивката на женската тоалетна в магазина “Купиланд”?

  - Ами... да. Но мога да обясня - понечи да се защити обвиняемият.

  - Стига глупости, г-н Многознаев! Вероятно знаете, че непристойното поведение на публични места е наказуемо от закона. Не бих се учудил, предвид извършеното от Вас, дори ако си бяхте запалили цигара в съдебната зала. Така, г-н Многознаев, имате точно десет минути за обяснение.

  - Благодаря Ви, Ваша чест. Ето какво се случи - започна да обяснява г-н Многознаев. -Сутринта станах рано и реших да отида до “Купиланд”, за да си купя разни неща. Така де, Коледа е. Реших да отида на пазар.

  - Не увъртайте, а давайте по същество, моля! - прекъсна го г-н съдията.

  - Да, да, простете - любезно се извини г-н Многознаев. - Простете за допълнителните обяснения, защото те са важна част от осмислянето на постъпката ми, която, уверявам Ви, не беше нарочна. Така… Станах рано на коледната утрин и изведох кучката си на разходка.

  - Господине! – прекъсна го съдията. - Не ме интересува сексуалният Ви живот! Моля, продължете нататък!

  - Не, не, Вие не разбирате - опита се да обясни г-н Многознаев. - Аз имах предвид моето куче, което е женско. Та… изведох я навън да опикае автомобила на съседа ми, когато видях няколко мънички дечица да продават какао. Стана ми жал за тях, че родителите им са ги накарали да излязат на този кучи студ, за да припечелят някой лев, та реших да си купя една голяма чаша какао. Взеха ми два и петдесет! Представяте ли си? Нека обаче да не се отплесвам. Изпих я на екс, довърших разходката, а след това се прибрах направо вкъщи. Нахраних кучката, след което се приготвих и излязох на пазар. Та, докато слизах по стълбите, реших, че ще е по-добре да си взема още едно какао от дечицата. Така де, дожаля ми. Миличките! Бяха целите премръзнали. А и ако на Коледа няма какао, то кога да има? Изпих го, докато крачех към “Купиланд”. После влязох вътре. Дълго време се бях радвал на пухкавите снежинки, които падаха от небето върху пухкавия сняг, а после стана ми смешно как две кучета хукнаха в бяг… Но да не се увличам в поезията си, която е доста добра. Някой ден мога да Ви я прочета, ако искате?

  - Г-н Многознаев, продължете! - кресна срещу му съдията. – Сбит преразказ, моля! – подкани го той.

  - Добре, добре, продължавам – запелтечи обвиняемият. - Влязох в “Купиланд” и се успокоих при вида на климатиците, защото бях измръзнал до кости. Зимата е доста люта, нали така? После започнах да разглеждам най-различните коледни намаления, от които на човек може да му се завърти свят. Разгледах разните коледни промоции на парфюми, кремове за бръснене и козметични мазила, след което внезапно се разочаровах. Но не заради безбожно скъпите цени в магазина, а защото мехурът ми бе пред пръсване. Дали заради горещото какао, дали заради студа, дали заради допълнителната чаша какао, която изпих на тръгване, но щях да се напикая всеки момент! Тръгнах тичешком към тоалетната. Влязох там, но, за съжаление, в нея заварих учениците от девети “Б” клас. Те пушеха цигари и ми се подхилкваха, развявайки си разни неща, за които в момента не ми е необходимо да говоря. Не можех да се изпикая вътре, защото имам изключително претенциозен мехур, който, при по-неловки и напечени ситуации, просто не работи! Излязох оттам, агонизирайки от острата нужда. Огледах се и разбрах, че нямам време за губене. Нахълтах в женската тоалетна. И познайте какво! Всичките й кабинки бяха затворени. Дръпнах няколко от ръчките, но нищо. Вратите просто не се отваряха, което не беше успокояващо за мен. Трябваше да направя нещо, и то веднага! Огледах се наоколо и я видях. Бялата, нисичка и спасителна мивка. Нямах време за губене. Всеки момент можеше да нахълта някой. Отидох до мивката, разкопчах се и...

  - Г-н Многознаев! Оценявам прекрасната Ви умение на разказвач, но има неща, които трябва да си премълчите - посъветва го г-н съдията.

  - Да, де - отговори учителят. - Та, тъкмо когато започнах да пикая в мивката и почти се бях облекчил, в тоалетната нахълтаха две възрастни дами, а аз в пристъп на паника се обърнах към тях и им намокрих чантите… И мъничка част от якетата им. Те се разпищяха. Обвиниха ме, че съм извратеняк и перверзник, а след това повикаха охраната. Аз трябваше да действам смело, защото не исках да правя това, което правя в момента, а именно - да се обяснявам защо съм вършил разни неща в мивката на ”Купиланд”. Както и да е. Пазачът дойде в тоалетната. Беше огромен и силен. Не бях ли предприел действия веднага, сега щях да съм загазил далеч по-леко. Събрах целия си кураж, който имах и блъснах с всичка сила едрия мъж. Той се изненада, а и не беше подготвен за сблъсъка, така че се срина на земята, а миг по-късно извади пейджъра си и се обади на колегите си. Те, разбира се, започнаха да ме преследват озлобено. Аз се качих на един от ескалаторите, обаче забелязах, че съм ги объркал и съм се качил на този, който се качва нагоре. Нямах време да се вайкам, нито да размишлявам. Започнах да прескачам стъпалата надолу, но в бързината се препънах и се стоварих върху една огромна възрастна дама, която падна по стълбите, а от джобовете й се разхвърчаха десетина десертчета “Марс”. Аз се изправих на крака. Не бях пострадал, защото се бях стоварил върху мекото шкембе на възрастната дама. Изправих се на крака и тръгнах да бягам с всички сили. Но за мое огромно съжаление, срещу ми изскочиха жена с дете, която буташе пълната си пазарна количка. Аз се блъснах в претъпканата количка и се стоварих на земята. Само миг по-късно и едрите ръце на затлъстелите пазачи ме сграбчиха здраво. Отнесох велик скандал, велик срам, но се повозих в една полицейска кола. Винаги съм искал да го направя, но ми беше доста по-неприятно, отколкото очаквах да бъде. И ето, сега съм тук и разговарям с Вас, Ваша чест. Това беше моят разказ и се надявам, че не съм пропуснал нищо.

  - Потресаваща история, наистина! - отговори съдията. - Доколкото разбрах – продължи той, - Вие работите в училището на г-жа Алкохоликова. С нея сме стари познайници и би било доста срамно, ако се разчуе за срамните подвизи на един преподавател от нейното училище. Какво да ви правя, г-н Многознаев? Изглеждате ми свестен човек и досега нямате някакви други произшествия, освен една неплатена транспортна глоба, която преди малко платихте. Може би не си спомняте, но един от моите служители бръкна в джоба Ви, извади портфейла, който носехте със себе си, а сетне плати обезщетението, което ни дължахте.

  - Нямам нищо против - отговори учителят. – Но, моля Ви, продължете, г-н съдия!

  - Г-н Многознаев, Коледа е! Затова, а и защото сте преподавател във въпросното училище, ще Ви пусна да си ходите по живо, по здраво и се надявам, че малките приключения, които се случиха днес, няма да се разчуят.

  - Благодаря Ви, г-н съдия - отвърна обвиняемият. - Обещавам Ви, че това няма да се повтори отново! Довиждане и приятно прекарване на празниците. Нека Бог да Ви закриля!

  Г-н Многознаев, след тези изящни подмазвания, напусна съда и се почувства напълно свободен. Когато излезе навън и усети полъха на студения декемврийски вятър, той промърмори доволно на глас:

  - Глупакът така и не ме попита дали съм в добри взаимоотношения с г-жа Алкохоликова, която само си търси причина да ме уволни. Е, слава Богу, че в тази държава може да ти се размине и убийство, стига да имаш връзки. Както и да е. Нямам време за губене. Имах тежък ден и знам къде да отида...

                                                           ***

  - Здравейте, момчета - каза г-н Многознаев, нахълтвайки в кръчмата, намираща се непосредствено до училището, в което преподаваше.

  - Здравей, момко - поздрави го барманът. - Защо си тук? Нали не си на работа?

  - Не, просто имах тежък ден - отвърна учителят. - Не мога да повярвам, че работите на връх Коледа! Нямате ли къде да отидете по това време? Сякаш е съвсем обикновен ден!

 И наистина всички редовни пиячи в бара си бяха там. Един от тях се обърна към учителя, отвръщайки:

  - Коледа ли? Та ние си умираме от страх по време на Коледа! Нали ако се прибера вкъщи децата и жената ще поискат да ги изведа някъде, а на мен хич не ми е до разходки! Знаете ли какво стана миналата година? Седни, момко, че да ти разкажа. А така! Та, решавам аз като последния глупак да изведа семейството си някъде за коледния следобед. Реших да ги заведа в зоологическата градина, защото къде иначе децата ми биха могли да видят елени? Качихме се в колата, запалих я пущината и тъкмо ни оставаха няколко километра до зоологическата градина, когато таралясникът се скапа! Наложи се да го ремонтирам по никое време, та съвсем побеснях! Децата се разпищяха: “Студено ми е!Студено ми е!”, а жената ми каза, че е щяло да бъде по-добре, ако си била останала при любовника. Представяте ли си колко тежко ми беше в оня ден? Оправих си колата и пристигнахме в прословутата зоологическа градина. Слязохме от огореляка и ни издрусаха с по не знам си колко там лева за вход. Разходката в тъпата градина за нещастния татко, неговите дечица и развратната им майка, започна доста добре. Но само в началото! Показвах на дечицата си разните животни, обяснявах им кое как се казва и какво прави. Накрая те ме издрусаха и с пет захарни памука, които така и не изядоха, а ги захвърлиха някъде. Както и да е. Стигнахме до кравите. Тези животни пасат тревата, но не и кравата, която видяхме. Тя се опитваше да откърши едно клонче от дървото до нея. На мен ми стана смешно и рекох:  “Я, гледайте каква тъпа крава!” И не щеш ли, зад мен се обърна някаква жена, каза ми “простак”, а после взе да ме удря с тежката си чанта*. Та, видиш ли, от онази година се крия тук, да, в бара. На това място поне знам, че няма да ме халосат с нещо.

  - Така е - подкрепи го друг от неговите приятели по чашка. - Аз веднъж така препих, че оттогава не смея да се прибера при жената и децата, та си кисна тук на топло.

  - Като ви слушам историите, ми става по-добре - успокои се г-н Многознаев. – Явно не само на мен ми е гадно по празниците – допълни той.

  - Така е, момко. Обаче кажи какво толкова ти се е случило! - попитаха го пияниците.

  - Имах тежък ден - отвърна учителят. - Бях обвинен в съда за непристойно поведение на публични места и насилие срещу охранител.

  - Тоя лъже по-нагло и от учениците си! - присмя му се барманът, а другите пиянки последваха примера му.

  - Както и да е - отвърна учителят, напълно лишен от желание за спор. - Налей ми още едно голямо пиво, бармане, и да се приключва!

  - Прав си, момко - съгласи се с него барманът. - Още малко и ще ви изгоня всичките, че съм си уредил среща с една Снежанка, ако ме разбирате - рече, усмихвайки се той.

  - Ти много не се доверявай на тези Снежанки - посъветва го един от редовните му клиенти. - Веднъж и аз имах среща с една Снежанка. Изкарахме си страхотно, а накрая се оказа, че вместо двеста лева, трябвало да платя двеста евро. Попитах я: “Не може ли да те ползвам на изплащане”, а тя се развика и само секунди по-късно в хола ми се озоваха седемте джуджета, барабар с Дядо Коледа. Всичките бяха въоръжени с какво ли не! Нахвърлиха се срещу мен, преди да мога да избягам.

  - И какво се случи после? - попита го един от събеседниците му.

  - Няколко седмици пикаех кръв, ходех на раздвижване и привиквах с патериците.

  - Горкия ти! - ахнаха в учудване присъстващите в бара.

  - Е, аз съм си взел повечко пари - побърза да ги успокои барманът. - А сега се пръждосвайте всичките, че някои си имаме и личен живот!

  Всички напуснаха бара и се отправиха, клатушкайки се, към домовете си. Е, не съвсем всички. Някои се отправиха към близките таверни, но дали са ги открили историята мълчи.

   Г-н Многознаев също излезе от кръчмата. Няколко мънички коледари стояха пред вратите й и пееха веселите си песнички. Всички ги заобикаляха, защото бяха стиснали парите си за алкохол или Снежанки. Само г-н Многознаев се впечатли от децата, които въпреки студа и липсата на комфорт в това зимно утро, бяха навън, за да приповдигнат коледния дух. Учителят се зарадва и остана да изслуша няколко техни песнички. Когато децата приключиха, той извади от портфейла последните си пари и им ги даде, пожелавайки весела Коледа. И тъкмо когато дечицата си отидоха, учителят усети внезапна нужда от уриниране. Дали беше заради двете големи бири, които беше изпил набързо, или заради хапещия студ, но му се приходи страшно много!

  - Какво пък? - каза си той, след като се огледа наоколо и видя, че никъде няма тоалетни, а барът беше отдавна затворен.

  Той изтича до ъгъла на заведението, който смяташе за незабележим. И тъкмо се беше облекчил почти докрай, когато зад гърба му се дочу глас:

  - Ей, даскале! Снимах Ви, ха ха ха!

  И наистина г-н Многознаев се обърна стреснат назад, виждайки Гошко от неговия клас, който държеше един модерен телефон в ръката си.

  - Хей, стой тук! - кресна учителят, но напразно.

  Ученикът си беше отишъл и се надяваше да спука от смях съучениците си, когато ваканцията приключи.

  Г-н Многознаев се отправи с наведена глава към къщи, опитвайки се да отнесе мислите си в някой друг по-добър свят.

* жената, която го е ударила, всъщност е била г-жа Алкохоликова, директорката на училището, в което работи г-н Многознаев

               ПП:  Историята с мивката е вдъхновена от истински събития. Всичко останало (може би) е художествена измислица.

               ПС:  ВСИЧКИ ПРИЛИКИ С ЛИЦА И ДЕЙСТВИТЕЛНИ СЪБИТИЯ СА СЪВСЕМ НАРОЧНИ!