Учител по неволя
Страх и омраза в училището[1]
Но за какво е този труд, кажи ми...[2]
Джефри Чосър
Г-н Многознаев се беше запътил към училището, в което работеше вече трета година. В началото му се струваше, че е прокълнат с неблагодарна професия, която дори не можеше да упражнява нормално, защото беше попаднал в училище, чиито възпитаници се славеха из провинциалното градче като “царете на алкохола”. Обаче с течение на времето започна да вижда и някои позитиви в “прокобата” си. Да, вярно беше, че в това училище не можеше да се преподава много-много, но пък за сметка на това повечето ученици не ходеха на училище, а след третия час в “даскалото” оставаха само пет-шест хлапета. Това позволяваше на г-н Многознаев да не подготвя уроци, да си почива и да се чуди как да си уплътнява свободното време в класната стая, в която често нямаше никого. Вярно е, че беше затрупан от хиляди бумащини, както всъщност е с всеки учител, особено ако е класен ръководител, но когато на човек не му се налага д ...