Ултрахиперсупер сме
И за какво роняят постоянно сълзи разни хора? Зле сме били, болести, бедност, мизерия, загиваща икономика, изчезваща култура, печеливша медицина, антихуманна държава...
Ами! Инсинуации, братя мои, мръсни инсинуации! Я вижте вестниците, зяпнете телевизиите, чуйте радиата – всичко е ултрахиперсупер. Радостно светим в мрака на реалността – както „Титаник” пред айсберга.
А всичко е толкова хубаво, толкова приятно. Вижте културата ни – всички фолкпевици са супер. Поне според афишите. Различаваме ги само по гръдната обиколка. Ах, да – и по това, че някои могат да пеят. Супер са и артистките и артистите. При тях убежданието идва по-бързо – те директно носят голата истина върху себе си. И играят облечени само с нея. Супер са и художниците – така са изпреварили времето, че никой нищо не разбира от творбите им. Ако имаме смелост да ги наречем така.
По телевизията само супер неща показват. Суперпрахове за пране, суперсапуни, суперманджи, супер това, супер онова... Една нормална стока няма вече. При това суперстоките въздействат супер върху потребителя. Хапваш супервафла – и започваш или да буташ коли в пропастта, или да събаряш камъни, или да потопяваш авомобили. Супермиялни препарати вече ти предлагат – купуваш и целия ден лъскаш тенджери, чинии, вилици и лъжици. От кеф и с кеф.
Супер е и властта наша. Суперпремиер /ах, как рекламно звучи!/ със суперминистри. Плюс супердепутатите им. С удоволствие гледаме как ни изнасят суперлекции по супермодерна суперикономика. Кради, корумпирай се, умело прикривай следите – и всичко е супер. Други като теб няма. Докато си на власт.
Ей това е животът ни – супер! Розов, сладък, приятен. Само едно не разбирам – защо така горчи тая сладост…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
