Умора

Дори само да се гледаме, бе изморително. В очите на другия се четяха толкова много и различни чувства, толкова спомени - добри и лоши, толкова неизказани думи. Пред себе си виждахме цял един свят - съвършено различен от нашия собствен. Свят, който имаше своя история и привлекателност. Свят, който може би никога нямаше да разберем. Свят, от който не бяхме сигурни, че искаме да бъдем част..

   И така за миг ние бяхме изживели години от един живот, който не бе нашият. Това ни измори, изтощи, състари; изсъхнахме като откъснати цветя и станахме хербарии. Въпросът бе - това ли искахме?

05.03.2012г.                                                                                                                            Санди