11 mar 2009, 11:19

Урина 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos
1186 0 0
1 мин за четене
Тишина. Слухът ми долавя единственo собственото ми дишане. Студено е и виждам как дъхът ми се разтваря като мастилена капка в чаша вода. Правил съм го безброй пъти, правил съм го навсякъде това тренирано откопчаване на колана и разтваряне на ципът на дънките. Механично движение с цел да се освободя от ненужната и отпадъчна жъла течност, събирана в пикочният ми мехур и превърнала се в почти болезнено бреме. Усещам как течността набира сила и тръгва навън, пръстите, с които държа ствола на пениса си, усещат как течността напредва по цялата му дължина за да излети на топла струя и да изкрещи с бълбукащия си тембър: -здравей шибан свят, здравей свобода. И акустиката в тясната тоалетна да подеме нейното ехо. Най-тъпото е, че това, което тя нарича свят е нечистата обществена тоалетна и докато аз наум се смея на глупостта и наивността на собствената си пикня, някой ме изпикава и се радвам на свтободата си в световния кенеф. Тъпата пикня се чувства свободна, вече не е заклещена в корубата на о ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диньо Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??