Романтичните приказки и вярата в звезди бяха оставили белези в душата му също както акнето бе оставило следи по лицето му, но си бе отишло безвъзвратно с младежките години. Тези наивни признаци на младостта той третираше като болест, която не може да се излекува, но все пак симптомите ѝ можеха да се притъпят. Всяко проявление на симптомите той считаше за слабост, която незабавно трябва да се излекува, преди да е стигнала до сърцето. Той толкова пазеше сърцето си, че то бе станало здраво като камък.
　　Но тази вечер, докато натискаше педала на газта с все сила, можеше да чуе бунтовните удари на сърцето си, което разбиваше наложената му обвивка. Проявлението се наричаше Мадлен. И като болест, чиито синктоми вярваш, че можеш да контролираш, а понякога са дори приятни, той не предприе нищо в началото, а когато се опомни, вече беше късно – цялата му система бе заразена. Мадлен беше в главата му. Мадлен беше в сърцето му. Мадлен беше в треперещите му ръце...
　　Той стисна волана. Не иска да ...