1 мин за четене
Големите, огромните, необятните неща не можеш да ги видиш, поне не изцяло. Само знаеш за тях и ги усещаш.
Като Вселената.
Или Любовта.
Като всичко онова, което ти носиш в себе си.
Там е. Тъмно и светло, сладко и горчиво. Галещо и оставящо белези. Груба нежност. И жажда, неутолима. За нещо повече... обич, живот ...друг живот, парченце щастие.
Имаш всичко. Скрито, но осезателно (не знам дали за всички).
Но за мен толкова, че ми оставаш полепнал по кожата, проникваш навътре и ставаш част от мен. Като дълго използван парфюм, който ме е пленил и чийто аромат вече има твоето име.
Много неща вече имат твоето име. Като една падаща звезда например. В живота си съм видяла само две. Все тази година. Първата беше "здраве". Това ми дойде на ум, когато я видях да се спуска. Втората...е с твоето име. За секунда прелетя пред очите ми и не трябваше и да мисля какво да нарека. Просто ми изплува от дълбините. Беше преди месеци. И си все така осезаем.
Не мисля, че ще се промени това ми усещане за теб.
Как ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse