Подаръкът
Когато бях дете, получавахме само по един подарък, и то за Нова година. Затова мечтаехме за празника месеци преди това. Пишехме писмо, оставяхме го в пощенската си кутия и чакахме с трепет. Знаехме, че подаръците ги купуват родителите, бабите или дядовците ни, но пак оставаше надеждата, че в празничната нощ се случват чудеса и може да получим и онова, за което мечтаем.
Тази година имах проблем с празника. Колебаех се какво да поискам. Татко беше болен, със заплатата на мама трудно смогвахме, дори се чудех дали да пиша писмо и да го пускам в пощенската кутия.
Имах и проблем с едно момиче от блока. Подозирах, че краде писма от пощенската ни кутия, защото нашата и тяхната бяха еднакви. Ключовете също.
Седмица преди Нова година не бях написала писмо. На пейката пред блока обсъждахме предстоящия празник.
— На мен ще ми подарят пуловер – похвали се крадлата от горния етаж.
— А на мен „Лего“ – предположи момчето от първи етаж.
— А ти? – обърна се към мен съседката ми. – Защо още не ...