Много е важно да се научим, че нямаме право да влизаме и излизаме от животите на хората всеки път, когато си пожелаем... ЗАЩОТО ПОНЯКОГА Е ТОЛКОВА КЪСНО ДА СЕ ИЗВИНИМ!Лъжем - повече от необходимото дори и живеем скрити в собствените си илюзии... Искаме цветни хора, а заживяваме с удобните... и нямаме сили да променим мястото, на което стоим... Говорим тежко, безсмислено често, безчувствено почти... А колко хубаво би било да вдигнем очи и да кажем две думи само, но стигащи в дълбокото на Сърцето... и идващи ОТ СЪРЦЕТО...
Утро е!
Небето все още лениво протяга ръце нагоре - опитвайки се да докосне звездите, завили се с облаци, в които са втъкани моите мечти... Върховете на пръстите му докоснаха петичките на една малка и почти отвита звездичка, която в съня си по детски се разсмя. Небето се усмихна и повтори това (този палав жест) с идеята да чуе отново този смях... Звездичката се размърда и замириса на бебе... Из под пуха от облачен блян се подаде почти изцяло едно розово краче с гривничк ...