В другия свят

В ДРУГИЯ СВЯТ

       В града живееше един йога. Беше възрастен мъж, но младолик, с добро телосложение, тих, скромен човек, потънал в своя свят. Водеше природосъобразен начин на живот. Умееше да лекува с билки и треви, с гимнастика, с хранене и гладуване. Хората често го търсеха за помощ и съвет. Мъдър и свят човек беше йогата. Освен всичко това, владееше отлично концентрацията на вниманието и медитацията.

       -  Вярваш ли в задгробния живот? - попита го веднаж един мъж.

       -  Вярвам. Сигурен съм, че съществува. Вярвам и в прераждането.

       -  Защо вярваш? Не си бил там. Не знаеш със сигурност дали го има?

       -  За себе си зная истината, но за тебе нищо не мога да кажа.

       -  Някои хора ви мислят вас, йогите, за жертва на собствените ви бленувания.

       - Какво мислите за мене, не ме интересува - отвърна мъдрият човек. - Ако мислите, че съм се преродил, не грешите. Ако мислите, че не съм, пак ще сте прави за себе си. Мене това не ме вълнува. Оня от вас, който мисли, че не съм прероден, има предвид себе си. Той не се е прераждал, няма такава опитност и затова ще се съмнява в моето прераждане. Който пък вярва, че съм се преродил, той сам за себе си го е почувствал, затова ще вярва и на мен, а и на другите, които твърдят, че са се преродили.

       -  Интересно разсъждавате. Имате добра гледна точка по въпроса - одобрява думите му събеседникът.

       - По-скоро, вярно. Ако съм се прераждал веднаж, ще имам право да се съмнявам, но тъй като знам, че това се е случвало много пъти, не допускам никакви съмнения в себе си. Надявам се, че всичко което говоря е абсолютно вярно.

       - Чувал съм, че умеете да медитирате. Разкажете ми, какво представлява медитацията.

       Йогата се поусмихна преди да заговори и рече:

       - Много е сложно с няколко думи да се каже. Не ми се иска да се впускам в тази материя. Все пак бих могъл да кажа, че да отиваш в невидимия свят и да се връщаш назад, това значи да минаваш от едно състояние в друго. Както водата от вода може да се превръща в лед и пара, така и човешката душа има своите "агрегатни" състояния, в които изпада при определени условия. Меката вода става твърд лед, става още по-мека и лека във вид на пара. Пара, лед, вода - това е едно и също и същевременно не е. Променят се свойствата и качествата ù. Медитацията като техника и изкуство може да бъде почувствана само след продължителен период на практикуване. Както във всяка друга област, положителните резултати се достигат с упорит и целенасочен труд.

       -  Доста сложна като за мене работа.

       -  Така е. Изисква се търпение и упоритост.

       -  А какво ще рече да отидеш в другия свят? Споменахте за него преди малко.

       Преди да отговори, йогата направи дълга пауза. После каза:

      -  Това човек ще разбере, когато отиде там. То не може да се обяснява. Поне аз не мога. Щом ще се преобразуваш от вода на пара или лед, например, уж ще бъдеш ти, но в същото време няма да си точно ти, няма да си точно вода, а нещо по-друго.

       -  Ще има върху какво да помисля след този наш разговор.

       -  Да, човек винаги има над какво да се замисли.

       След тези думи, йогата направи едно от онези сложни и красиви гимнастически упражнения, с които йогите привличат вниманието на хората и предизвикват възхищението им. Изпълни го плавно, хармонично, без никакво усилие. Той изпълни трудното упражнение с лекотата, с която диша, с която премигва.

       -  Как се нарича това упражнение? - полюбопитства посетителят на майстора.

       -  Нарича се скорпион. Упражнение за напреднали.

       -  А тези фигури зад вас, какви са?

       - Това са така наречените чакри. Имат различни имена и предназначение. Тази тук се казва Муладхара чакра, тази тук Вишудха чакра, до нея другата Аджна чакра, а тази Манипура чакра. Но за тях можем да поговорим друг път, защото въпросът с чакрите е също много сложен.

       - А сега ще направя упражнението чакразана, което въздейства на гъвкавостта на гръбначния стълб.

       Последва ново красиво упражнение.

     - Зад тази привидна лекота стои продължителен труд, непрекъснато упражняване, всекидневно, по няколко пътна ден - заговори отново йогата. - Така стои въпросът с всяка работа, с която се залавям. Така е и с влизането и излизането в невидимия свят.

       След този последен урок, посетителят разбра, че разговорът е приключил за йогата и трябваше да си върви. Тръгна си възхитен от мъдростта и майсторството му и малко объркан от сложността на нещата, с които се занимаваше.