Температурите в Нигерия пак бяха надвишили 49 градуса, когато на бял свят се появи Якубо. Той беше един от рода Тхандиве. Хората ги наричаха '' обичащите'', а и Тхандиве значеше точно това. Но Якубо не отговаряше на името си, той беше различен. Още от малък се отнасяше зле с децата - дразнеше ги, обиждаше ги, дори понякога ги удряше.
Когато навърши 16 години, Якубо реши, че трябва да избяга от роднините си. Той ги мразеше, защото постоянно го упрекваха за това, което е и се опитваха да го променят. Така той хвана първия самолет за Чикаго. Когато баба му Ину разбра, че внукът ù е напуснал семейното огнище и е опозорил името на рода, тя реши да използва магическите си способности и да му направи заклинание. Тя знаеше бъдещето на младото момче и се опитваше да го предупреди. Явяваше му се насън и всеки път казваше едно и също - ''След 3 години ти ще намериш човек, когото ще обичаш до дъното на душата си, но когато слънцето залезе, ти ще си гладен, а единствената храна ще бъде кръвта на твоята любима." Якубо не разбираше думите ù, смяташе ги за шега и даже им се смееше. Така младежът се озова в Чикаго - един напълно нов свят за него. Записа се на училище, нанесе се на общежитие и започна живота си наново. Той се различаваше от другите, беше чернокож, със черни очи и добра физика. Не говореше с никого, даже и със съквартиранта си. Но беше известен с кражбите си и проблема с алкохола. Всеки ден изпиваше огромни количества алкохол. Интересуваше го само как да купи поредната бутилка. Хората знаеха, че той е зависим и не смееха да го доближат, беше ги страх да не би да им посегне. Якубо имаше и друга страст освен алкохола - това беше китарата. Обожаваше звука на струните, чустваше се щастлив, когато усещаше душата на китарата. В трезвените си часове ходеше на уроци с няколко момчета от класа си. И така 3 години ежедневието му беше едно и също - алкохол, китара, алкохол, китара...
Докато един ден, когато той бе хванал китарата в ръце и свиреше любимата си песен на Металика, чу женски глас да го моли за помощ. Дигна глава и видя най-ослепителното създание. Тя беше с очи сини като небето, коси с цвят на мед и глас, нежен като кадифе. Той беше омаян от красотата и слънчевото излъчване на момичетоГледаше я толкова задълбочено, че даже не чуваше думите ù. След миг се осъзна, а единственото нещо, което го интересуваше, беше името на девойката. Не се поколеба и я покани да седне до него. Казваше се Рая, беше на неговите години и също свиреше на китара. Оказа се, че го е познавала от много време, но, както всички други, я е било страх да се запознае с него. Якубо се притесни от това, че тя знае за проблема му с алкохола, но това не му попречи да я покани на среща. И така съдбата събра две сродни души. Рая внасяше светлина в живота наЯкубо. Накара го да спре пиенето, както и всички други вредни навици. За пръв път той усети как сърцето му се стопля и как жадуваше да вижда очите на своята любима непрекъснато. Тя бе неговата нова страст, беше пристрастен към нея. Правеха всичко заедно. Помагаха на деца в нужда, чистеха паркове, свиреха заедно в нощен клуб и се обичаха. 
Един ден бяха решили да дарят кръв в детската болница. Преди това им направиха изследвания, за да са сигурни, че кръвта им е доброкачествена. И двамата смятаха,че са напълно здрави, но, уви, това не беше така. Когато Рая погледна резултатите, видя, че тя е напълно здрава, но Якубо бе болен от малария. Той знаеше, че съществува такава вероятност, но все пак го прие зле. Рая му даваше кураж, че ще се справят двамата с това. Болестта беше в начален стадии, но лекарите не му даваха много шансове за лечение. Така влюбените решиха, че няма да пропуснат даже минута от оставащото им време. Съдбата им ги беше събрала, беше ги дарила с най-чувствените, страстни и желани моменти... Те не съжаляваха за това, че може никога повече да не се видят, те бяха благодарни за това, че някога са били заедно и са се гледали в очи пълни с любов. Един ден Якубо бе излязъл сам, искаше да помисли за живота си. Слънцето започна да залязва, а той се чувстваше все по-странно. Имаше чувството, че душата му бяга от тялото и се вселява другаде. Усети прорязваща болка и припадна. Събудя се след миг и беше различен. Можеше да лети и беше гладен. Бе се превърнал в... комар. Веднага си спомни думите на баба си, но този път не се смееше, а душата му плачеше. Жаждата за кръв ставаше все по-силна и по-силна. Той опита да ухапе момичето на скамейката, но някаква сила го отблъскваше и не му позволяваше. Тогава през главата му минаха думите:  ''... а единствената храна ще бъде кръвта на твоята любима.'' Прелетя до къщата на Рая, влезе през прозореца и кацна до нея. Гледаше нежното ù тяло и мисълта за алената ù кръв го подлудяваше. Трябваше да реши - дали да се нахрани, да оживее и да я зарази с малария, или да умре от глад. Обичаше я толкова силно и затова не се поколеба. Цяла нощ гледа своята любима. А организмът му все повече отслабваше. Якубо предпочете своята смърт пред това да зарази и нея и да я гледа как страда. Слънцето изгря, Рая се събуди и веднага потърси Якубо. Обаждаше му се, ходеше до дома му и така - дни поред тя не го намираше. Не разбра какво се е случило с него - дали е заминал, дали пък се е пропил или просто е избягал от нея. Страдаше месеци наред за него. Измъчваше я само един въпрос - защо Якубо напусна техния Едем... 
И така тя никога не разбра, че нейният любим е жертвал себе си в името на нейния живот.