В мислите на един самотник

Тежко е да паднеш от там, горе градейки толкова дълго, но накрая свален от собствената си небрежност заради предателство от доверие.

Тежко е по пътя си надолу да видиш ограничения поглед на странния самотник, който носи заслепената си душа изчезваща като цигарения дим в "черните дупки", получени от изкараните гвоздеи, които отново и отново забиваше в дървото, което уби. 

Тежко е... когато очите видят нарушения образ в разбитите по пода парченца огледало, тежко бе когато се разби леда на замръзналата река от непрестанното смъдене в търсене на чуждия виновник, но по-тежко е когато лицето на този пресилено наричан "човек", който бе смятан за неспособен да разруши история с един замах излезе на показ.

Хуманизиран странник... заключен във вечния шикан, деградирал и претопен, деформиран и изпратен преди да бъде готов за този суров, преди дишащ, сега сив свят. Недовършена и изтрита илюстрация, търсеща топлина от лишените цветове на живота от касапина носещ бяло руно обляно в кръв... от този палач режещ късовете, които захвърляше в пещта... от този "Брут" пукащ се по краищата като недовършена глина приела физическа форма носеща тинята, разяждаща и убиваща всяко цвете, което му бе поднесено.

Вечността не е достатъчна да се изплати греха за допуснатите лъжи, които заглушаваха гласовете отмити от дъждовете и разнесени от вятъра, загубили се в разцепените планини и останали в боен вик напиращ отвътре, търсещ думите захвърлени и забравени много отдавна.

"Способен да рани и покаже на всички, че дори и един цар Бог може да бъде победен и убит". Оставен на безбройните малки същества опитващ се да свали свободната птица на земята, връзвайки я за един живот консумиран от бавен упадък.

Носещ лицата на тези хилави същества криещ се в подлогите на "Бафомет" , с вдигната окървавена ръка, която изпрати виелиците и кишата, която разби семейното огледалото и разчупи леда с непрестанните си заглушени викове и удари той замахваше в нищото.

Този така нареченият индивид с развит интелект, срещна отражението във водата лежаща под леда. Бегло с порязаните си очи видя себе си, видя несъвършения облик на инвалид, на странник осакатен и затрит от създателя.

Този странник... бях аз.

-Даниел Райчев.