5.07.2014 г., 23:39

В мислите на един самотник

507 0 0
1 мин за четене

Тежко е да паднеш от там, горе градейки толкова дълго, но накрая свален от собствената си небрежност заради предателство от доверие.

 

Тежко е по пътя си надолу да видиш ограничения поглед на странния самотник, който носи заслепената си душа изчезваща като цигарения дим в "черните дупки", получени от изкараните гвоздеи, които отново и отново забиваше в дървото, което уби. 

 

Тежко е... когато очите видят нарушения образ в разбитите по пода парченца огледало, тежко бе когато се разби леда на замръзналата река от непрестанното смъдене в търсене на чуждия виновник, но по-тежко е когато лицето на този пресилено наричан "човек", който бе смятан за неспособен да разруши история с един замах излезе на показ.

 

Хуманизиран странник... заключен във вечния шикан, деградирал и претопен, деформиран и изпратен преди да бъде готов за този суров, преди дишащ, сега сив свят. Недовършена и изтрита илюстрация, търсеща топлина от лишените цветове на живота от касапина носещ бяло руно обляно в кръв... от този палач режещ късовете, които захвърляше в пещта... от този "Брут" пукащ се по краищата като недовършена глина приела физическа форма носеща тинята, разяждаща и убиваща всяко цвете, което му бе поднесено.

 

Вечността не е достатъчна да се изплати греха за допуснатите лъжи, които заглушаваха гласовете отмити от дъждовете и разнесени от вятъра, загубили се в разцепените планини и останали в боен вик напиращ отвътре, търсещ думите захвърлени и забравени много отдавна.

 

"Способен да рани и покаже на всички, че дори и един цар Бог може да бъде победен и убит". Оставен на безбройните малки същества опитващ се да свали свободната птица на земята, връзвайки я за един живот консумиран от бавен упадък.

 

Носещ лицата на тези хилави същества криещ се в подлогите на "Бафомет" , с вдигната окървавена ръка, която изпрати виелиците и кишата, която разби семейното огледалото и разчупи леда с непрестанните си заглушени викове и удари той замахваше в нищото.

 

Този така нареченият индивид с развит интелект, срещна отражението във водата лежаща под леда. Бегло с порязаните си очи видя себе си, видя несъвършения облик на инвалид, на странник осакатен и затрит от създателя.

 

Този странник... бях аз.

 

-Даниел Райчев.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Райчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...