Тежко е да паднеш от там, горе градейки толкова дълго, но накрая свален от собствената си небрежност заради предателство от доверие.
Тежко е по пътя си надолу да видиш ограничения поглед на странния самотник, който носи заслепената си душа изчезваща като цигарения дим в "черните дупки", получени от изкараните гвоздеи, които отново и отново забиваше в дървото, което уби.
Тежко е... когато очите видят нарушения образ в разбитите по пода парченца огледало, тежко бе когато се разби леда на замръзналата река от непрестанното смъдене в търсене на чуждия виновник, но по-тежко е когато лицето на този пресилено наричан "човек", който бе смятан за неспособен да разруши история с един замах излезе на показ.
Хуманизиран странник... заключен във вечния шикан, деградирал и претопен, деформиран и изпратен преди да бъде готов за този суров, преди дишащ, сега сив свят. Недовършена и изтрита илюстрация, търсеща топлина от лишените цветове на живота от касапина носещ бяло руно обляно в кръв... от този па ...