17 dic 2010, 23:25

В очакване 

  Prosa » Relatos
5.0 / 1
1053 0 1
4 мин за четене
Слънчевата длан бавно се плъзгаше по нежната повърхност на женската шия, която придържаше тежестта на една червенокоса главица, опряла се внимателно на дървената рамка. Прозорците дават въздух, дават красота, дават и потайност. Крият те от погледите на играещите на площадката деца, потулват любопитството ти от бабите, събрали се на седянка в парка, зачитат желанието ти да не те съблюдават другите, а само ти да им хвърляш оче.
- Скоро ще дойде, не се мръщи. Денят е толкова красив. – гласът на сестра ù се допря до ушите ù, но умът ù не искаше да приеме, че това е истина.
По-добре, по-безопасно бе да си мисли, че за пореден път той ще е изтървал влака, че за пореден път изневиделица са се появили ангажименти и не е успял да се добере до дома ù. Искаше най-сетне да стисне лицето му между пръстите си, да ги прокара по леко наболата му брадичка, да докосне с устни топлото му чело и да се сгуши в обятията му като малко бездомно котенце. Зеленият ù взор търсеше високия младеж из десетките върв ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радомира Димова Todos los derechos reservados

Propuestas