Слънчевата длан бавно се плъзгаше по нежната повърхност на женската шия, която придържаше тежестта на една червенокоса главица, опряла се внимателно на дървената рамка. Прозорците дават въздух, дават красота, дават и потайност. Крият те от погледите на играещите на площадката деца, потулват любопитството ти от бабите, събрали се на седянка в парка, зачитат желанието ти да не те съблюдават другите, а само ти да им хвърляш оче.
- Скоро ще дойде, не се мръщи. Денят е толкова красив. – гласът на сестра ù се допря до ушите ù, но умът ù не искаше да приеме, че това е истина.
По-добре, по-безопасно бе да си мисли, че за пореден път той ще е изтървал влака, че за пореден път изневиделица са се появили ангажименти и не е успял да се добере до дома ù. Искаше най-сетне да стисне лицето му между пръстите си, да ги прокара по леко наболата му брадичка, да докосне с устни топлото му чело и да се сгуши в обятията му като малко бездомно котенце. Зеленият ù взор търсеше високия младеж из десетките върв ...