Когато нощем изгубиш вярата в доброто, когато светът се откъсне от дланите и тихо си отиде от теб, когато животът изгуби дирята ти сред хаоса от желания, тогава тихо погледни към звездите и виж моя силует. Блед като сянката от "някога", блуждаещ като отхвърлена комета, сам като нощна птица... Погледни в очите ми и затвори своите, за да ме видиш сред сънищата си, за да докоснеш пак ръката ми... както "някога". За да можеш със своята да ме прегърнеш и да отмиеш болката в очите си, за да снемеш тъгата от плещите ми.
Когато нощем палиш поредната цигара, когато тихо димът се просмуква в плътта, когато безсмъртно отпиваш от тежката чаша, когато виното горчиво се влива в кръвта ти, тогава ме виж както "някога". И в дима рисувай лицето ми, и в червеното лустро търси сърцето ми. И ме виж в полумрака, когато зениците се свиват от вик, когато писъкът ми се слива с твоя, тогава ме потърси сред оня свят... оня свят на "някога"... И тихо, сред мъглата ме питай бях ли щастлива, и питай ме труден ли б ...