Милано очароваше с мода и стил. Милано е градът, в който израснах. Тук се запознах със Стефани, Клариса и Изабелла.
Аз съм Патрисия и ще ви вкарам в моя свят. Годината е 2010г. Заповядайте!
Алармата ми звънна, точно преди да целуна най-прекрасното непознато момче в съня си. О, не време за училище. Толкова бързо станах от топлото си легло, че не усетих порязващия студ от прозореца, който баща ми бе отворил преди да отиде на работа. Беше му като някакъв досаден навик и нямаше значение дали навън е декември или юни. Е, декември беше и аз закъснявах за час по италиански език. Докато стигна до гимназията вече го бях пропуснала.
- Стефани! - провикнах се аз. - Кой ни е следващия час?
- О, виж кой се появи! - каза тя и се засмя . - Математика. - след което се засмя още по- силно. - Имам вътрешно усещане, че ще пропуснеш и него. Взимам си чантата, изчакай ме!
Стефани ме познаваше по- добре от всеки друг и освен, че знаеше колко много мразя математиката, знаеше и всяка друга малка подробност за ...