Предварително П.П. – всяко съвпадение с някакви бани или хамами е напълно безотговорно и хептен случайно…

На братовчеда - Честит имен ден!

- Ама какво пак сте се събрали? Няма ли работа за вас, а? – развика се още с влизането Мустафето.

Компанията в старата селска баня изведнъж замлъкна. Даже Кирето, дето му виката Кирта, спря да разказва за поредното си любовно приключение. А таман беше стигнал до очаквания момент как притиснал до парапета пред читалището Ленчето Всезнайката, известната на всички всякак библиотекарка…

Но нямаше как. Кирето после щеше да разкаже какво е станало – с подробностите. Макар цялата компания – с изключение на Асена – да беше изживявала същото. Но разказът си беше преразказ по преживяно. И то много по-интересно от мътното клипче, заснето от Насето Ченгето. Още повече, че на клипчето не се виждаше нищо особено, докато в разказа на Кирето се очакваха едни… Абе, и образователните немски филми от зората на тяхната селска младост щяха да изглеждат само като учебник по гинекология…

Но Мустафето беше важен човек. Условно селската баня се водешена Байко, обаче всички знаеха, че е на Аамет ага. А Мустафето – бивш шофьор на общинската камионетка, беше нещо като пръв министър на агата. Даже Мамин Прасчо – управителят на кръчмето, понякога го слушаше внимателно. Още повече, че и двамата бяха на служба при агата…

- Байко щял да идва да се изкъпе – рече Мустафето – Бая кир натрупал. Та така и така сте тука, я да поизмиете курните, съберете тасовете, пък може и друго да помогнете…

- Аз ще му изтъркам гърба – скочи Кирето Кирта…

- А аз… Там, под гърба – наведе дългия нос Ицо Лапацалото…

- И гледай да не го нацелуваш отново там – изхили се Наско  – Щото кесе няма нужда да  минава след езика ти…

Асенчо, дето му викаха Асената, наведе скромно глава:

- Аз ще се заема с най-отговорната работа. Ще го измия… Така де… Там…

- Пак гледащ да събереш работа и кеф – строго кимна Мустафето – Ама като може… И бай Аамет харесва излъскването ти…

Мамин Прасчо взе да маха ризата, но Мустафето го спря:

.- Ти какво? Тая баня е стара, има място само за десет души. А знаеш Байко какъв е – съберете ли се двамата… Два акъла е добре, ама два гъза на тесничко…

Никито даскалчето, дето откак остана само в школото и се обяви за директор, заместник и секретарка, та му викаха Аказемика /щото в селото имаше петима с прякор Професора!/, бутна съседа си. Но още преди това Наско Ченгето си зяпаше професионално през мътното прозорче навън и докладва:

- Стрина Корна иде…

- Ааа, тая стара досадница… - махна с ръка Мустафето – Напира ли, напира тя да измиела Байко. Той не я ще, свикнал е на младичките у фирмата, ама тая… Половината си двор му подари, сал да я харесва…

- Оппа, спря Коцето на площада – рече Наско – Пак ще го поучава…

- Тоя хулиган да не се пуска в банята – строго свъси вежди Славейчето Чалгаджията – Не ща подобни невъзпитаници сред нас…

- Що, бе – екшън да става – пак се изхили Кирето – Тоя ще се бие с някого, ти ще дрънчиш на цигулката… Нали си купи разрешителното за музикант, къде ще се продаваш, ако не тука…

Банята вече блестеше, тасовете висяха на синджирчетата, даже сапунчетата се намериха. Едното едва измъкнаха от ръцете на Асена – трябвало му за негови си работи…

Влезе Байко, разтиквайки с шкембето очакващите го. Мамин Прасчо се качи на едната курна, Асена и Кирето клекнаха, едва ли не пълзешком, Ицето се преви…

- Ха да ме умийте – гърлено избълбука новодошлият – Че ходих до града, пък там едни ме хванаха за канарче – да си призная колко дечурлига имам… Бе, де да знам, викам им, коя погледна, все в тавана се е вперила вече, а токчетата й драскат мазилката… Кръв да давам, че да видели някакво хлапе мойо ли е, кво там… Вие за ваште деца кръвни проби правите ли? Та и аз не правя… Борката, Мата Харито, там разни говорителки от радиоточките… Като строител на магистрали съм станал – все набивам жалони някъде..

Всички послушно се засмяха.

- Хайде сега – юруш навън, че да се умия. Днеска пак път откривах – от Лешия дол до Батакова кория минах, през ливадите. Пътека направих, те ти още един път…

Всички вече излизаха, само Асена и Кирето се забавиха.

- Шъ ми изтрийте ли гърба и днеска? – рече Байко – Щото вие най-добре миете…

И двамата грабнаха кесетата…

А Славейчето запя пред вратата: „Ох, баня, ох, кеф… Селската баня – кеф…“