- Луташ ли се пак, красавице жестока, из грешките, които сътвори? Обидена на всичко и на всички пак ли тръгваш срещу спокойния свят? Съмнения и страхове разяждат ли душата ти себична, която иска единствено да е самичка? Но, остави ме да позная, ти отново недоволна си остана, самотата те подтиска, а не искаш никой да се докосва до жестокото ти сърце. Как болезнено желаеш да си обичана, но ти да не отговаряш със същото. Кажи ми, дете мое, как тогава някога ще си щастлива? Та ти никъде не ще намериш покой! Никъде никой няма да успее да те задоволи, когато си така критична към света, а тайничко и към самата себе си...
- Свърши ли? Уморих се да слушам глупостите ти, отдавна не следя мисълта ти. – изрече тя с престорено хладнокръвие.
- Защо дойде при мен тогава, Нина? Търсиш утеха и разбиране? Нима? Точно ти, която си пропита с гордост и жестокост. Не, за теб спасение няма!
На думите на стария мъдрец веднага бе отговорено:
- Кой ти търси спасение, стар измамнико! Няма връщане назад дори и да го желаех, но истината е, че не го искам. Прекрасно знам, че съм грешница пред твоя съдниц строг, а ?
Във властния и глас се долавяше нотка на презрение и малка доза подигравка. Руфало успя само да поклати глава и да каже:
- Бог ще те накаже, дявол неземен!
- Хайде де, да ме наказва! Чакам го от доста време, а той все не идва. Страх ли го е от мен? Ти нищо не разбираш. Тръгвам си.
- Не си навличай гнева божи! – изкрещя старецът преди Нина да затръшне вратата.
    Същата вечер се прибра в апартамента си и завари стегнатите куфари на Хари пред вратата. Спъна се в един и едва не падна, но Хари я хвана. Нина усети, както винаги, мекотата и нежността в ръцето му. Тя бързо го попита:
- Къде си мислиш, че отиваш?
- Тръгвам си – каза простичко той. – Не мога само аз да обичам. Тази сутрин в кафето срещнах една стара приятелка от колежа, ще живея при нея за известно време.
    След това и обърна гръб и отиде в спалнята. Отвори едно от чекмеджетата на гардероба и прибра в единия си куфар чифт маратонки. Когато се изправи, пред него стоеше Нина, с неприкрита жестокост в погледа и с нож в ръка. Хари отстъпи назад, вглеждайки се в жената, която обичаше до болка, в жената, която искаше винаги да е негова. Неестествена усмивка се появи на устните й преди да забие рязко и силно нож в гърдите си...
    На погребението на следващия ден присъстваха двамата й истински приятели – Хари и Руфало. Единствено Руфало знаеше, че тази непреклонна и жестока жена няма да спре до тук...