- Луташ ли се пак, красавице жестока, из грешките, които сътвори? Обидена на всичко и на всички пак ли тръгваш срещу спокойния свят? Съмнения и страхове разяждат ли душата ти себична, която иска единствено да е самичка? Но, остави ме да позная, ти отново недоволна си остана, самотата те подтиска, а не искаш никой да се докосва до жестокото ти сърце. Как болезнено желаеш да си обичана, но ти да не отговаряш със същото. Кажи ми, дете мое, как тогава някога ще си щастлива? Та ти никъде не ще намериш покой! Никъде никой няма да успее да те задоволи, когато си така критична към света, а тайничко и към самата себе си...
- Свърши ли? Уморих се да слушам глупостите ти, отдавна не следя мисълта ти. – изрече тя с престорено хладнокръвие.
- Защо дойде при мен тогава, Нина? Търсиш утеха и разбиране? Нима? Точно ти, която си пропита с гордост и жестокост. Не, за теб спасение няма!
На думите на стария мъдрец веднага бе отговорено:
- Кой ти търси спасение, стар измамнико! Няма връщане назад дори и да ...