* * *

    Мнения и позиции... ревниво защитавани, ревностно отстоявани, достигащи до невъзможност, граничещи с лудостта... Полетът на човешкото въображение твърде бързо понякога преминава от едната в другата крайност! Надделяват прагматиците, защото е трудно да повярваме във възможността египетските пирамиди да са дело на някакъв "свръхразум", на извънземна цивилизация – все пак добре е да бъдем реалисти... "А пък и няма как да попитаме древните!" – усмихвам се, поглеждайки през слънчевите си очила отново към пирамидите отсреща.

   Днес само филми като "Мумията" могат да предизвикат зрителския интерес и да събудят позаспалата емоция на публиката. Шоуто си е шоу, при това – с пари! Неми свидетели на отминалите времена, древните храмове от западния бряг на Нил са празни, "изтърбушени", стърчат сред пясъците като пресъхнали воденици... Нека иманярите  разказват легенди и небивалици! И да се развива с още по-бързи темпове туризмът в Египет, защото тази страна е наистина неповторима!...

   Решавам да взема душ. Водата облива тялото ми. Колко е приятно усещането на хладина по кожата в този горещ летен ден! Наслаждавам се на прохладата, мислейки си, че ние, хората, сме песъчинките в пясъчния часовник на живота... Пясъкът изтича, а човешките души отлитат и се устремяват към необята, за да се превърнат в космически прах, от който небесният купол нощем заблестява! С този космически прах Бог рисува звезди, пренареждайки ги в звездните пирамиди на човешката съдба!

   Намятам халата. Един далечен и примамлив глас, чиито думи се провират между тихото тиктакане на стенния часовник в слънчевия хол, отеква в мислите ми: "Успехите в археологията не се измерват единствено с количеството открито злато или скъпоценности! Търси магията! Тя е нужна!... Но не магията на злото, а на доброто!"

   След седмица трябва да се завърна в София с полет през Атина, за да продължа разкопките на тракийската могила край хисарското село Старосел. Огромно богатство за България са тракийските гробници! Решен съм утре, на семинара в Центъра, непременно да поставя пред международната комисия въпроса и за нашето изключително археологическо наследство... "Трябва да си отпочина добре!" – утре ме очаква много работа. Мога да пропусна вечерята и да се поразходя из града.

   Прибирам се по-късно ободрен. Обаждам се на рецепцията, за да ме събудят в осем. Египтяните са наистина чудесни хора!

   Спомням си казаното от Ванга: "Истината за пирамидите в Египет някой ден ще излезе наяве!"... А онзи руски учен, който в продължение на повече от двадесет години доказва своята теза за потъналата Атлантида?! Колко е бил прав за произхода на света и за разделението на народите – за Атлантида, за Египет, за Европа, Азия и Америка! Ние, хората, сме един народ, но разделен на части... Дали като разумни и обичащи планетяни ще се съберем отново заедно, за да построим светлата пирамида на своето общо бъдеще?... Прозрачна и чиста, без смърт и омраза!... И едва тогава със сигурност ще разберем, че вечният двигател на живота съществува, че той е в нас... Не някакво техническо достижение или машина, които могат да се повредят или амортизират с времето – а мисълта – хуманната,позитивната,творческата мисъл, която не разделя, а обединява хората в името на тяхното добруване, за да ги направи истински щастливи!