Реших аз един ден, че ще ходя да се записвам в университет. Гимназията криво-ляво я избутах, ама ей на - за висше се настроих. То хората казват "било модерно" пък и не можел бил човек без него да проспИрира. Та качихме са на каручката аз, мама, тате, баба, деде и лелинчо. Тате рече, че знаел няк'ва пряка пътечка, по която (можеш ли да си представиш?) само за 7 часа се стигало до София. Пък тя, Софията де, нали е модерна и хората с коли пътували до нея, ама ние като си нямаме - с каручката.
Пътуваме си ние из полето и на седмия час пред мене се изпречи едно такова голямо и синьо. Бог ми е свидетел, щях от страх от каручката да се катурна. А то, моля ти се, табела! Ама не табела като табела, ами една така голяма, арна, хората казват билборд било и "добре дошли в София" ти казва. Ех, колко се зарадва простата ми селска душица, че хората от модерната София са разбрали, че ще идвам и ме приветстват с "добре дошла". Но от радостта ми не остана и помен, защото за втори път от страх да изпадна ...