"По програма" ходехме на Велика плажа. Сутрин от 8 до 12 и следобед от 4 до 7. Велика плажа е на около 15 км от Улцин, но Милчо имаше за задача да ни вози насам-натам. Горкият Милчо! (Дебеличко момче, нямаше 30 според мен, със "златен" ланец, дебел два пръста на шията...) Толкова му беше зле от слънцето, ама нямаше как да се скатае! Нали е на работа! Не си носеше ни чадър, нито дори кърпа, за да поседне на пясъка. Току се присламчваше към някой от нас, мяташе тениската си и клякаше на нея.
В сравнение с Мала плажа (в самия Улцин), посетителите на Велика плажа са немногобройни. Плажът е покрит с много фин и приятен пясък; казаха, че бил полезен за ревматични заболявания. Невероятно удоволствие е да стъпваш по него! Плажната ивица е разделена на малки "владения", стопанисвани от заведения (съвсем не толкова многобройни, както в България). Пред всяко заведение - чадъри и шезлонги. Наемът на два шезлонга и един чадър - 4 евро на ден. Можеш да си забиеш и собствен чадър и в такъв случай нищо не плащаш. Ядранското мòре тук е страшно студено! Въпреки 40-градусовия пек, нагазвайки в него, крайниците ти биват сковавани от исхемична болка. Но пък водата е толкова бистра! Никакви водорасли. Никакви миди. Никакви найлонови боклуци или мазни петна от плажуващи. Ако се вгледаш по-внимателно, виждаш полупрозрачни 8-сантиметрови рибки и малки рачета, вървящи настрани по дъното. Местните хора не обичали да плуват, каза Николай. Не ги бивало и в пиенето. (Това не смятам, че им е кусур).
Милчо винаги ни докарваше до "Темпико". Така пишеше на табелата, окачена на П-образни пръти, напомняща ми на бесилка от уестърните. Завивахме от главния път и продължавахме покрай поляни с два метра трева. Николай ни обясни, че черногорци очаквали "крупни инвеститори", на които да продадат тези девствени крайплажни ивици и в никакъв случай не били съгласни да разпродават "на парче". Затова и всичко бе толкова запустяло. Само дето гледката се загрозяваше от импровизирани сметища, смачкали на места високите треви - купчини боклуци, пакетирани в найлонови торби. Язък им за "екологично чистата република"! Впрочем, проблем с боклука се забелязва и в самия Улцин. Няма кошчета за смет. Контейнерите, доколкото ги има, преливат. Вероятно някой не е преценил, че с увеличаване на туристите боклукът добива застрашителни размери. "Ма то е така, щото не е приватно!" - според Якуб. Няма значение "приватно" или "не"!
Съвсем наблизо до нашия плаж река Бояна се влива в Адриатическо море. Понякога туристически корабчета се приближаваха до брега и по високоговорителя разбирахме, че срещу 4 евро можем да отидем до плажа на река Бояна - най-големия нудистки плаж, както ни информира Николай. Много се забавлявахме с тази покана. Сякаш по високоговорителя крещяха : "Елате да видите голи задници срещу 4 евро!".
Туристическият ни пакет включваше закуска и вечеря. Обедите трябваше да си подсигуряваме сами. Край плажа имаше много приятни заведения, не много скъпи (една кола - 1.50, една салата - 3 евро), но беше такава жега, че не ни беше до ядене. Все пак единия ден ни заведоха "на рибен ресторант". Още от София в Агенцията ни проглушиха ушите с невероятната рибена чорба, която сме щели да опитаме. Излишно е да споменавам, че екскурзоводът ни е на някакъв процент от сметката, която щяхме да реализираме във въпросното заведение.
И така, Милчо ни натовари на буса и ни откара до рибния ресторант. Седнахме на дървената тераса над река Бояна. Веднага дотичаха келнерите с колички, отрупани с прясна риба. Едно парче риба - 30 евро, както се оказа после, а не 1 килограм 30 евро, както пишеше в менюто. Щото като си го изял вече, иди че доказвай колко грама е било. Но не съжалявам, че си поръчахме! Невероятна вкуснотия! Лаврак мисля, че беше. А прословутата рибена чорба от по 2 евро се сервираше в менче, окачено на стойка, от която с черпак си сипваш колкото ти душа иска. Гъста и мазна, червеникава на цвят.
О! И нещо невероятно красиво, което видяхме по реката - калимери! Ти знаеше ли какво представлявали калимерите? Живописни рибарски бараки от дъски и тенекии, разположени върху дървени мостчета. Огромни извити пръти като спици на гигантски чадъри служат за залавяне на рибарските мрежи, потопени в Бояна. Чудехме се дали през зимата се живее в тези калимери, но най-вероятно - да. Климатът през зимата тук е мек.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
Отивам и на предишните части.Поздрав!