Вартос. Време на агония

– Бандуум! – извика Монред Фред.

Монред се затича към него. Стиснал меча си в ръка

премина през магическото поле и с всичка сила захвърли

меча, като прониза магьосника право в гърдите. Бандуум

се озова на земята. Монред извади мигновенно оръжието си

и замахна. В момента преди да нанесе удара, Бандуум

направи няколко символа и изчезна. Вик последва тишината

на планината. Бандуум се появи пред Монред, а ръката му

бе обгорена, червена, с огромни дълги нокти. Той я бе

забил в тялото на Монред, право през сърцето. Кървящ, със

смях прошепна нещо на Монред и извади ръката си с все

още туптящото му сърце. Монред се стовари на земята, но

след секунди до него падна и друго тяло.

Лудвик се бе свестил от падането, наблюдавайки какво

се случваше, беше се приближил до магьосника. В момента,

когато той извади сърцето на Монред, Лудвик замахна със

злоба и ярост и посече главата на Бандуум, като мечът премина

от единият край на врата му до другия. Лудвик хвана

главата му за дългата коса, а тялото изрита до Монред

Фред, докато останалите оцелели наблюдаваха, опитвайки

се да дойдат на себе си от цялата картина пред очите им.

– Хайде, приятели, да се махаме от това прокълнато

място. Чака ни много път, докато се приберем обратно в

селото – каза Лудвик.

Мълчаливо всички се приготвиха за тръгване. Магьосникът

беше победен, но на никого не му се празнуваше,

нито се радваха от факта. Сбогуваха се със загиналите си

приятели. Последен бе Монред. Събраха се всички, вдигнаха

тялото му на ръце и го пренесоха до ръба на планината.

– Хайде, верни ни приятелю, да те измъкнем от това

място – каза с просълзени очи Лудвик.

Заедно с един замах хвърлиха тялото му от планината,

а след това тръгнаха към земите на Ер’Дръ.