22 nov 2006, 20:39

Вечер

  Prosa
1K 0 1


Прибирам се вкъщи у дома и вървя по заглъхналата улица. Нощта бавно се спуска.
В далечината паднала сякаш звезда, малко огънче трепти. Малко момченце скача и се смей, играе си с огъня опасен. Вървя по пътя сякаш безкраен. До мен долита детски смях и разговори на възрастни седнали навън да изпратят деня. Ароматът на зелена трева достига до мен... Да, пролетта е дошла. Топъл ветрец подухва и гали нежно лицето ми...
Толкова приятно, но в същото време е и толкова самотно.
Подминахав хора с весели лица- всички се смеят в края на деня, но аз, аз съм изморена от всичко това.
Ето че вече почти се прибрах, останаха още няколко крачки... Поглеждам заспиващия град- голям буен огън гори ли гори, а пушекът мрачно се вдига в небето.
Тази вечер градът е притихнал, зловещо спокоен и мрачен, само малките светлинки продължават да блестят, като мъниста на черния фон на ноща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...