Прибирам се вкъщи у дома и вървя по заглъхналата улица. Нощта бавно се спуска.
В далечината паднала сякаш звезда, малко огънче трепти. Малко момченце скача и се смей, играе си с огъня опасен. Вървя по пътя сякаш безкраен. До мен долита детски смях и разговори на възрастни седнали навън да изпратят деня. Ароматът на зелена трева достига до мен... Да, пролетта е дошла. Топъл ветрец подухва и гали нежно лицето ми...
Толкова приятно, но в същото време е и толкова самотно.
Подминахав хора с весели лица- всички се смеят в края на деня, но аз, аз съм изморена от всичко това.
Ето че вече почти се прибрах, останаха още няколко крачки... Поглеждам заспиващия град- голям буен огън гори ли гори, а пушекът мрачно се вдига в небето.
Тази вечер градът е притихнал, зловещо спокоен и мрачен, само малките светлинки продължават да блестят, като мъниста на черния фон на ноща.