1:23.
Цигарата гори по-бавно от чувството в мен.
Димът - тежък като мислите за теб, пада едро, сякаш с намерението да остане завинаги.
Душата обвита в пепел се рони като есенен лист, а вечерта приглася с черен цвят и тишина.
1:38.
Заваля.
От очите ми падат едри капки нощен дъжд, а мъглата пред тях е с твоето име.
Твоето име.
Ти.
2:13.
Есенен дъжд през декември преминава през мен като буря през Сахара.
Нетипично. ...