1:23.
Цигарата гори по-бавно от чувството в мен.
Димът - тежък като мислите за теб, пада едро, сякаш с намерението да остане завинаги.
Душата обвита в пепел се рони като есенен лист, а вечерта приглася с черен цвят и тишина.
1:38.
Заваля.
От очите ми падат едри капки нощен дъжд, а мъглата пред тях е с твоето име.
Твоето име.
Ти.
2:13.
Есенен дъжд през декември преминава през мен като буря през Сахара.
Нетипично.
Като теб.
Като всичко в теб.
2:42.
Затишие пред буря във вечер като всяка друга.
Въпрос с удивителен знак.
Чаша без дъно.
Цигара без край.
Време в безтегловност.
Разум в неразмирица. - това съм аз.
..с мисълта за теб,
с обърканият въпрос "защо те обичам", с удивителен знак.
С бездънна чаша, сбираща любовта ми.
С цигара без край, изразяваща мъката по твоето име.
По теб.
Време в безтегловност, когато те няма.
Време в безтегловност, когато съм с теб, защото те нямам.
Разум в неразмирица. - не.
Глупост в неразмирица.
Затишието пред буря вече е минало.
Буря събрала всички опустошителни стихии в ръцете си. Това съм аз.
Сега.
С мисълта за теб.
..без теб.
5:22.
Душата ми залязва
...а навън се съмва.
Сърце - уморено като птица отиваща на Юг, копнее за отдих.
Очи - уморени като на герой от войната, не желаят да прогледнат повече.
Тяло - в абстиненция, от твоя допир, крещи в болка.
Съзнание - пълно само с теб.
7:10.
Шумът отвън не помага.
Не те изтрива.
Слънцето блести като през топъл ден в август,
у мен се усеща единствено януари.
А ще ми се да е безгрижен юли.
Август е мечта.
Като теб.
8:17.
Сънят отдавна не е приоритет.
Очите,
тежки,
като цял океан, опитващ се да се побере в малка каничка кафе,
желаят единствено да спомнят теб.
Сънят отдавна не е приоритет.
Въпреки че ти и там си.
С мен.
Като във филм
перфектно съвършен.
Сънят отдавна не е приоритет,
а нещо забранено.
Излизам от него,
с излюзията за теб,
до мен.
А теб те няма.
Там остана.
Там останах и аз.
Щастлива.
Като през август,
като отпочинала птица,
като герой, запазил себе си след войната,
без абстиненция от допира ти.
9:20.
Отдавна просто съществувам.
От деня, в който те видях.
Отдавна изгубих себе си
в този така далечен сън,
още веднъж
няма да навреди.
Вечер като всяка друга...
беше.
Вече е сутрин
като всяка вечер.