12.04.2020 г., 20:45

Вечер в сутрин - като всяка друга

655 0 0
2 мин за четене

1:23.
Цигарата гори по-бавно от чувството в мен.
Димът - тежък като мислите за теб, пада едро, сякаш с намерението да остане завинаги.
Душата обвита в пепел се рони като есенен лист, а вечерта приглася с черен цвят и тишина.
1:38.
Заваля.
От очите ми падат едри капки нощен дъжд, а мъглата пред тях е с твоето име.
Твоето име.
Ти.
2:13.
Есенен дъжд през декември преминава през мен като буря през Сахара.
Нетипично.
Като теб.
Като всичко в теб.
2:42.
Затишие пред буря във вечер като всяка друга.
Въпрос с удивителен знак.
Чаша без дъно.
Цигара без край.
Време в безтегловност.
Разум в неразмирица. - това съм аз.
..с мисълта за теб,
с обърканият въпрос "защо те обичам", с удивителен знак.
С бездънна чаша, сбираща любовта ми.
С цигара без край, изразяваща мъката по твоето име.
По теб.
Време в безтегловност, когато те няма.
Време в безтегловност, когато съм с теб, защото те нямам.
Разум в неразмирица. - не.
Глупост в неразмирица.
Затишието пред буря вече е минало.
Буря събрала всички опустошителни стихии в ръцете си. Това съм аз.
Сега.
С мисълта за теб.
..без теб.
5:22.
Душата ми залязва
...а навън се съмва.
Сърце - уморено като птица отиваща на Юг, копнее за отдих.
Очи - уморени като на герой от войната, не желаят да прогледнат повече.
Тяло - в абстиненция, от твоя допир, крещи в болка.
Съзнание - пълно само с теб.
7:10.
Шумът отвън не помага.
Не те изтрива.
Слънцето блести като през топъл ден в август,
у мен се усеща единствено януари.
А ще ми се да е безгрижен юли.
Август е мечта.
Като теб.
8:17.
Сънят отдавна не е приоритет.
Очите,
тежки,
като цял океан, опитващ се да се побере в малка каничка кафе,
желаят единствено да спомнят теб.
Сънят отдавна не е приоритет.
Въпреки че ти и там си.
С мен.
Като във филм
перфектно съвършен.
Сънят отдавна не е приоритет,
а нещо забранено.
Излизам от него,
с излюзията за теб,
до мен.
А теб те няма.
Там остана.
Там останах и аз.
Щастлива.
Като през август,
като отпочинала птица,
като герой, запазил себе си след войната,
без абстиненция от допира ти.
9:20.
Отдавна просто съществувам.
От деня, в който те видях.
Отдавна изгубих себе си
в този така далечен сън,
още веднъж
няма да навреди.
Вечер като всяка друга...
беше.
Вече е сутрин
като всяка вечер.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Пишманова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...