Вечерна среща
В една дъждовна вечер пред камината, със черния отвор – врата към Ада,
Отпивайки от чашата със вино, под звуците на цигулка от Вивалди,
Зачел се бях във стара, прашна книга, с пожълтели страници, забравена отдавна.
„Търговецът венециански“, витаеше все още между нас, по- жив от всякога, хитър, грозен, алчен и безмилостен.
И някак си лукаво ме подтикваше да си припомня нещо, отдавна преживяно...
Дъждът навън безспирно ромолеше, а тъмнината беше непрогледна.
Какво пък, има и такива ситуации, които идващото закъсняло утро с магическата пръчка заличава.
Над мен гредите поопушени, приличаха на кръстове, вещаещи посока, там някъде-далечна и недостижима.
Която всеки иска да последва, да докосне, да достигне, в тъга и радост, вечно изненадващи...
Внезапно на вратата се почука и стреснат се запътих да отворя.
Покапах си и ризата със вино.. ...