Пак не мога да заспя. Прекарвам поредната безсънна нощ в мисли за теб. Бленувам те, жадувам те, търся те. Така искам за миг, за един кратък миг да ме обичаш. Но това е невъзможно. Сърцето ти е обречено на друга. И въпреки че тя те отхвърли не един път, въпреки че се подигра с теб, ти отново и отново обръщаш поглед към нея. Какво ли не бих дала само веднъж да се взреш в мен така? Но аз все оставам някъде там, отстрани. Чувам прекрасни, нежни думи от теб, но те винаги са за нея. Как бих могла да ти кажа какво бушува в мен, когато словата ми преминат като безплътна сянка покрай теб? Винаги ще държа ръката ти, ще бърша сълзите ти и ще крия своите. Сама избрах да бъда твоя опора, сама забих тази кама в сърцето си. И все пак тъй студено е без теб, тъй ужасна е тази адска тишина. Желая пак да чуя гласа ти. Очите ти ме преследват нощем, милата ти усмивка ме кара да летя, а когато се сгуша като малко дете в обятията ти, времето сякаш спира и няма никой друг освен нас. Ах, колко кратки и прекрас ...