4.01.2009 г., 20:40

Вечните трима

1.2K 0 1
1 мин за четене
 

Пак не мога да заспя. Прекарвам поредната безсънна нощ в мисли за теб. Бленувам те, жадувам те, търся те. Така искам за миг, за един кратък миг да ме обичаш. Но това е невъзможно. Сърцето ти е обречено на друга. И въпреки че тя те отхвърли не един път, въпреки че се подигра с теб, ти отново и отново обръщаш  поглед към нея. Какво ли не бих дала само веднъж да се взреш в мен така? Но аз все оставам някъде там, отстрани. Чувам прекрасни, нежни думи от теб, но те винаги са за нея. Как бих могла да ти кажа какво бушува в мен, когато словата ми преминат като безплътна сянка покрай теб? Винаги ще държа ръката ти, ще бърша сълзите ти и ще крия своите.  Сама  избрах да бъда твоя опора, сама забих тази кама в сърцето си. И все пак тъй студено е без теб, тъй ужасна е тази адска тишина. Желая пак да чуя гласа ти. Очите ти ме преследват нощем, милата ти усмивка ме кара да летя, а когато се сгуша като малко дете в обятията ти, времето сякаш спира и няма никой друг освен нас. Ах, колко кратки и прекрасни са тия наши мигове на близост.  Но после идва тя и аз изчезвам в мрака, сред всички други, защото ти виждаш само нея, бленуваш само нея. Точно тогава реалността ме блъска в лицето със страшна сила и аз осъзнавам колко излишна съм в този момент. Прехапвам устни и с ръка прикривам лицето си, за да не видиш сълзите ми. Съвсем покорно навеждам глава и побягвам в неизвестна посока. Опитвам се да сподавя вика си, да скрия болката и риданието, но това се оказва непосилно за мен. Сърцето ми кърви, цялото ми тяло се гърчи, в мен вилнее опустошителна буря. И тази нощ полагам разбитото си тяло в студеното, черно легло и кървави сълзи обагрят твърдата възглавница. Пак оставам сама със себе си и твоя лик на снимка цветна. Не, ти никога не ще узнаеш, че те обичам, никога няма да разбереш за хилядите сълзи, които изплаках. Аз винаги ще бъда приятелката с нежно рамо, на което тъжно скланяш глава, а тя богинята, която така жарко обичаш, но не можеш да имаш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Амбър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова познато чувство !но рано или късно трябва да признаеш пред него това което чувстваш .. знам че я има опасността да загубиш приятел ,но само възможността да спечелиш сродна душа която да жадува да е с теб. трябва да те тласне към първата крачка !

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...