Величието на орела

Недалеч от езеро Йелоустоун в планината, се бяха събрали хората от племето, за да чуят историята на техния стар събрат, който живееше вече близо 70 години. Той бе седнал вътре в една от типите край огъня. Това се бе случило, малко преди новите заселници да завладеят тамошната земя. Всички искаха да чуят това което имаше да каже, понеже знаеха, че той имаше чуден живот, изпълнен с много тайнственост в него. Преди да започне, той се огледа около събратята си, за да види лицата им и да усети до колко бяха подготвени за това което щяха да чуят. Накрая той започна:

,,Още като млад започнах да търся същественото в живота. Това което кара реките да текат, слънцето да свети и сезоните да се менят. От малки ни учат за свещеността на всяко едно животно в този свят и аз самият се убедих в това. Духовете на тези водачи са сили на Природата които се проявяват и ни водят към вътрешното. С времето разбрах, че всяко едно от тях представлява едно същество в този свят, което има да ни научи на нещо много важно. Всичко идвайки и напомняйки за Уахира Танка е нещо много Велико и прекрасно. Най-яркият пример който обединява всичко това е легендарният белоглав орел. Той е върхът на това което съм виждал някога, като проявление на Нашето Слънце. Даде ми се да го видя няколко пъти в живота си и затова мога да кажа следното- неговата роля е много специална. Знае се , че той живее на върха на планината, единствен той живее там. Останалите птици не стигат до там, нито се опитат да отиват, понеже знаят, че това е негово място. Разбрах, че те това не го правят от страх към него, а от естествена почит. Това разбира се не го правят само те, но и много други. Мечката, лоса, вълка, лисицата, коня и всички останали обитатели на гората го правят. Когато той се появява, те просто му се покланят, понеже той е закрилник на цялата планина. Те замълчават и спират да се движат, защото духовете им разбират значението на това което той им казва. Явява се когато е станал конфликт между обитателите, който много трудно се разрешава. Всички усещат и разбират, че той бди над нас постоянно, за да може да следи реда и хармонията, а обаче не е никак лесна работа. Змията например прави големи извивки. Тя чака жертвата си и после я напада внезапно, след което се скрива и увива . Лисицата пък е много игрива и закача другите, а конят- мощен и бърз. Орела ми показа, че техните прояви, показват техните характери, придобити от начина им на живот. Понеже жизнената енергия е такава, тя съумява да съчетае техните характери и да ги приведе в естествен порядък, въпреки различната им същност. Неговото око е такова, че успява да разбере това, че и нещо повече. Когато се съсредоточи, окото му прилича на кристално езеро , отразяващо небето. Този фокус там му позволява да вижда много надалеч! Той вижда и разбира движенията, намеците, структурата на тялото, навиците и всичко останало, което животът им е оставил. Това обаче не е съществената част. Там е Тишината! Това е мястото от където нищото става нещо без обяснение, затова и се явява звукът. Това обаче не може да се разбере лесно! Та ще се върна на виждането на тяхната структура и форма. Когато се стигне само до там, има опасност от доминация. Единият е по-голям от другия, по-силен, мощен или бърз. Това създава дисбаланс и внасяне на страх и кръв в живота на гората. Ето защо онова което орела е съзрял е нещо невероятно. Това същество вижда тяхната дълбока духовна същност. Това ще рече, че всяко едно от тях е вътрешно свързано с Великия Дух, понеже идват от него и отиват към него. Когато се разбере това, тогава целия ход на нещата се променя, понеже се появява целостта. Казах ви по-рано, че всяко едно от тях е свещено. Но защо е така? Понеже самата им поява показва различен живот. Те са различни, понеже едно същество може на външен план да има различни свойства и качества в живота. Рибите плуват във водата, птицата лети, а хищникът бяга. Те обитават в различни среди, но живеят в един свят. Знаете , че всяка една от тези среди е важна не само за тях, но и за нас. Помислете само! Колко може да послужат тези дарове на природата!!! Водата е лека, мека, нежна, тънка, утоляваща и отразяваща. Тя не само ни дава живот, но е и среда за живот на рибите. Вятърът ни показва теченията по които облаците се движат над голямото Небе. Земята сама по себе си е твърда, но когато се обедини с водата и вятъра, те става почва за растенията, защото Великото Слънце се включва в това. Те са усвоили изкуството да се съчетават и така да растат. Вижте прекрасните дървета около нас и се убедете в това! Друго чудо са капките на дъжда, как само се стичат! Няма как да се каже, че те плачът, понеже когато капката падне, тя се свлича надолу по повърхността и продължава движението си, а дори и да остане, тя се разпространява и продължава да бъде същата. Без форма когато се прояви тя дава живот. Всичко това е живата природа около нас, от която Извира животът на нашите тела. Понеже сезоните се сменят, така и нашите тела преминават през различни етапи и ето тук идва функцията на Великия защитник. През всеки сезон, определен брой същества умират, а други се развиват. Едните помагат на следващите и по този начин животът се продължава. Така пазейки баланса, Той помага на самият Живот! Неговото присъствие потвърждава това. Това бе първият път когато го видях. Бе много интересен ден тогава. С моите братя отивах край планината , за да търсим едни определени растения, но се случи така, че аз отидох по-надалеч от тях. Бях много на високо и реших за малко да си почина и се облегнах на една скала. Така се случи, че когато полегнах, погледът ми сочеше горе към върха и той бе там ...

Той бе застанал величествено... така сякаш самата светлина бе сляза долу. Той гледаше в страни, но знаех, че ме е забелязал. Атмосферата там бе много странна, всичко около мен сякаш бе издигнато в Небесата, толкова леко и силно от само себе си. Тогава почувствах живата сила на неговото място. Как да ви кажа ..., това сякаш бе свързано със самото съществуване на нещата. Природата бе родила рожбите си и бе го поставила той да ги пази, толкова много същества.

Само това помня от тогава понеже не зная кога изгубих съзнание. По-късно братята ми ме намерили в гората заспал късно вечерта. Още от тогава разбрах, че това което ми се е случило, предопределя пътя на човека. Започнах да мисля за това, без да говоря за него, понеже се знаеше, че за това не се говори пред другите, те също го знаеха и затова мълчаха и те. Тогава просто вече навлязох в това на което ни бяха учили от деца, на това течение...

Веднъж край реката когато отидох да пълня вода, видях тамошните камъчета. Всички бяха малки, красиви и заоблени, много чисти. Започнах да събирам най-хубавите от тях и не след дълго попаднах на един особен. Първият момент когато го видях, той сякаш блестеше и тогава разбрах нещо важно. Всички ние сме определен камък който е вътре, до или близо до реката, като в зависимост от мястото което е, това определя неговата чистотата. Така и ние по различен начин сме свързани с Великия Дух, като тези които са вътре в Него сияят.

По-късно започнах все повече да разбирам как нещата в природата показват енергията на жизнеността. Например вие знаете върбата на големия хълм. Нейната листа са тъй големи при което правят голяма сянка. Когато човек застане на сянката му му става много студено, а когато е отдалеч, не само, че може да види целия му ръст, но и слънчевите лъчи го докосват. Затова ви казвам да се пазите от сенките на нещата! Не заставайте под нещата, а застанете така, че да можете да ги виждате и съответно да ви е светло на хоризонта. Това е и една от причините Великия орел да е на върха, за да може да види отдалеч процесите които стават навсякъде. Слизайки от високо, светлината която ни придава, не само ни свети, но и топли. Светлото ни позволява да виждаме, но какво за топлото? Топлото ни кара да усетим уюта които трябва да почувстваме между нас. Нашата кръв трябва да е създава братство понеже тече живата енергия вътре в нея. Затова и ни е позволено да живее в един общ свят, за да откриваме многообразието което ни се дава и още много други неща. Казвам други понеже през живота си видях много различни индианци от другите племена. Те различно виждаха нещата и го показваха по своя определен начин. Имената им няма да им ги казвам, понеже това не е важно, но ще кажа, че каквато представа има човек за Великия Дух, то тя ще го води в начинанията му. Единият от тях го срещнах край разходка в гората. Бях зрял тогава и знаех за какво да използвам силите и каква насока да им давам, но случи се така, че духовете ме заведоха при този човек. Той стоеше неподвижно до един голям камък, седнал с кръстосани крака, отпуснати ръце и затворени очи. Бе стар човек, но излъчваше голяма сила в него. Поначало се учудих каква атмосфера създаваше той около нещата, сякаш се бе слял с тях, бе част от тях. Самият негов живот не се усещаше, но се усещаше живота на гората, явно духовете на гората са ги били приели. След малко той отвори очи и ме погледна. Очите му показваха голямо богатство и тайнственост. Само със знак ми посочи да дойда и ми даде едно перо след което аз си тръгнах. Това бе един важен знак по който се насочих с всичките си сили.

Друг такъв бе един войн от по-младите ми години. Много мрачен бе и не говореше много, но това което правеше, го правеше с голяма сила. Успяхме да се срещнем на бойното поле няколко пъти , но така и не се сбихме, понеже и двамата усетихме , че не това се иска от нас. Разбрахме, че в неговото племе, той не най-свирепите от тях, но и също този който търсеше да отдаде почит по свой собствен начин. Третият който видях преди много години най-много него не успях да разбера. Такъв човек не бях виждал никога преди. Бе застанал върху една скала на планината и гледаше хоризонта, докато аз го гледах отстрани. Това което ставаше вътре в душата му бе неописуемо, аз успях да го видя само за момент. Той така се засилваше да покаже отдадеността си, че сякаш стана жив пламък! Всеки миг този индианец се превръщаше в огън който изгаря земното и оставя свещеното, за да може от него нещо друго да дойде. Поради това нашият огън отвътре е толкова важен, заедно с неговият дим. Димът- това са нашите спомени, представи и мисли които вървят след нашия запален огън, но въпросът е какво е запалило нашия огън.

Сега след толкова години нека ви кажа следното за вас. Независимо кой дух ви води, дали този на: орела, змията, мечката, вълка или всяко едно друго животно важното е, че то ви води по пътя на Великия Дух. Ви знаете, че всеки дух по свой си начин ви води в пътя. Важното е да разбирате различията си, за да ги използвате, понеже както те, така ние сме една велика проява на Вътрешното Слънце. Дървото не случайно ни показва живота, защото всеки един от нас представлява едно листо от един определен клон от дървото. Независимо кой клон къде, независимо дали по-високо или по-ниско, всеки клон и всяко дърво правят сянка. За да не ни става мрачно и студено от сянката, листата понякога падат, за да бъдат носени от вятъра. След като бъдат отнесени или паднат на повърхността, те си почиват и влизат навътре, а дървото ражда нови листа. Така Нашето Слънце ни свети като баща, водата ни напоява като майка, вятърът ни носи като по-голям брат, земята ни носи като сестра, а орелът ни варди като пратеник, Слава на Уахира Танка!!!"

Внезапно един от слушателите стана и отиде при стареца. Той бе едно малко дете, което беше от няколко години на този свят. То попита:

— Какви са ушите на мидата?

Старецът само леко усмихна на това.