Великата история на
един беден мъж
Част втора
- Аз не съм родом от София – започна Антон и обърна поглед напред към решетките и в същото време вътре – в своите най-съкровени спомени – Идвам от едно малко село, наречено Шубрак – от Източните Родопи. Малко е селото – има–няма към три хиляди души на кръст. В последните години започна да запустява, защото старите измират, а младите бягат из големите градове.
Та аз израснах там. Учих там и там се срещнах с най-добрия си приятел Стефан. Бяхме като братя, винаги неразделни и винаги заедно във всяко начинание и беля. Тогава бяхме млади. Ех, да, бяхме млади - от устата му се изтръгна тежка въздишка - Ако тогава някой ни попиташе на какво сме готови един за друг – бихме се заклели, че аз и Стефан ще умрем, за да спасим другия. Такива бяхме като млади. – рече Антон, при което сега на лицето му се появи една болезнена усмивка – Но за съжаление годините минаваха и ние все повече пораствахме. Заедно отидохме да учим в гимназията, после заедно и в ун ...