Великденски марсианци

Наближаваше Великден и всички в семейството много се вълнуваха къде ще прекарат празника. Ники искаше да отидат при баба им на село, Нора искаше на море, а майката и бащата искаха тишина и спокойствие. Няколко дни преди Възкресение стигнаха до единно решение – ще заминат на юг, при баба на село, а в единия от дните, ако е слънчево, ще отидат до съседна Гърция да си направят приятна разходка и да посетят великденските тържества в близкия град, където всяка година се провеждаха интересни конкурси – за великденско най-красиво яйце, за най-оригинална празнична украса за маса и за великденски костюм.

Още миналата година Ники и Нора искаха да участват в конкурса за най-интересен костюм, а баба им – за най-красиво великденско яйце, но не успяха да се организират. Тази година обаче всички бяха решени да участват и ако може дори – да победят.

Затова на Велики четвъртък баба им сложи яйцата да се варят по всички правила – на стайна температура, върху мека хавлиена кърпа, със сол и оцет, на умерен огън – отхлупени за 15 минути.

В това време децата набраха листенца от здравец и магданоз, за да украсят с тях боядисаните после яйца. Мислеха и как от стари парчета платове да се маскират оригинално.

⸺ Аз предлагам – започна Ники и се замисли само за миг, – да сме великденски марсианци.

⸺ Ама никой не знае как изглеждат те – поясни Нора. – Не сме виждали марсианци, само си представяме какви са.

⸺ Именно – щракна с пръсти Ники, – никой не знае какви са. Можем да се маскираме както си искаме – и се засмя дяволито, което означаваше, че костюми като неговия и този на Нора нямаше да има никой друг.

Започнаха да режат, лепят и връзват шалове, хартия, найлонови торбички, пера и всичко, каквото баба им бе преценила, че може да бъде пожертвано за карнавален костюм. Децата бяха почти приключили, когато чуха ключовото: „Ой!" на баба им, показващо, че е станало нещо ужасно.

⸺ Ой-ой – повтаряше белокосата баба и се въртеше около тенджерата с яйца. Какво ще правя сега?

Баба им бе разменила яйца от своите кокошки за бели такива със съседката, уж да хване по-бързо боята, ала сега до едно чуждите яйца бяха напукани в причудливи форми.

Децата гледаха ужасеното лице на баба си и мозъците им се напрягаха с космическа сила, за да открият изход от ситуацията и да направят щастлива своята баба.

⸺ Измислих го! – извика Ники така вдъхновено, както сигурно и Аристотел в древността не е извикал „Еврика!“.

⸺ Ние сме великденски марсианци и ще носим в ръце марсиански великденски яйца. Такива ще оставим и за конкурса за най-хубаво изписано великденско яйце.

⸺ Ако вземем флумастри на водна основа, изстискаме сок от зеле, магданоз, спанак и морков, ще можем да превърнем сварените напукани яйца в абстрактна живопис – притече се на помощ майка им.

⸺ Абстрактна какво? – обърна се неразбиращо към нея Ники.

⸺ После ще обясня – прекъсна го майка му, защото баба им всичко разбра и усмивката пак се върна на нейното добро лице.

Скоро с общи усилия яйцата за изложбата бяха готови. Наистина изглеждаха странни, но оригинални. Всички с облекчение си измиха ръцете и зачакаха съботата.

На конкурса за великденски детски костюм имаше най-различни костюми, но когато се появиха Ники и Нора и обявиха, че са Великденски марсианци, всички започнаха да ръкопляскат и да се смеят. Ники имаше пера на главата си, криле на раменете, опашка като котка, бе нарисувал лицето си като пиленце, а тялото му имаше форма на великденско червено яйце. Нора бе в любимата си лилава тоналност, с пеперуди от захар в косата, розови лапички, а лицето си бе нарисувала като нарцис. Попитаха ги нещо на английски, но Ники, който учеше немски в детската градина, отговори на смесица от немски и български. Нора реши да се пошегува и смеси испанските няколко думи, които знаеше, с няколко гръцки - това прозвуча досущ като марсиански. Хората се забавляваха и аплодираха двете деца, които бяха щастливи от своето представяне.

Баба им не спечели първо място в конкурса, но един художник бе впечатлен от изрисуваните яйца и обеща да ги включи в своята изложба – абстрактна живопис.

⸺ Ще хапнете ли малко козунак – попита ги майка им на връщане към дома.

⸺ Само ако е марсиански – със смях отговори Ники и всички прихнаха да се смеят.

©автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата за деца "Весели истории с Ники и Нора"

издателство "АртГРаф" - 2025 г.