Венецианската маска (2)

"Ще те чакам след работа. Майка ми ще ми идва на гости, така че можеш да останеш само два часа." В отговор на екрана на лаптопа ми изскочи игриво изплезено човече.

Беше упорствал цяла седмица да се видим, за да се запозная с вездесъщия му език. Не спираше да ми пише по цял ден, за да рекламира уменията си на модерен Казанова, в които изобщо не се съмняваше. Четях постовете му с известна досада, но скоро отегчението отстъпи място на любопитството. Защо пък да не пробвам? Какво толкова?  Да, трябваше да проверя! 

Едва се бях прибрала и на вратата се позвъни припряно. Стоеше ухилен пред мен, с шише алкохол в едната си ръка и неизменния чадър в другата. Вече в стаята, ми нареди (да, тонът беше повелителен)  да донеса чаши. Големи чаши за вино. Докато ги носех от кухнята, се чудех защо ли му щукна да пие коняк от винени чаши. Влизайки в хола, установих, че е включил камерата на компютъра.

"Виж, това е моя канал. Тук могат да ни гледат много хора и да си правим всякакви перверзии ".

"А как запазваш анонимността си?". Колкото и да не ми се искаше да си призная, идеята да ни гледат, докато се чукаме, ме накара да се стегна от възбуда. И от страх – но не за неговата, а за моята собствена анонимност.

" Много просто. Слагам си маска. Ето я. "Извади от джоба на сакото си бонбоненорозово  кадифено домино, обкантено със златисти нишки. Не се стърпях и я погалих с пръсти.

"Прекрасна е. Като тези на карнавала във Венеция".

"Не като, а точно такава. Оттам съм я купувал".

"Защо е в такъв цвят? "

"Защото ще ти отива."

Подаде ми маската с нетърпящ възражение жест, който сякаш казваше "Сложи я и забрави за всичко". А аз исках точно това - изискано режесирано удоволствие без емоцията на действителността. Без страх от непредвидими реакции и потъпкани чувства. Предлагаха ми роля, в която бях отдавна подготвена да се вживея.

Почувствах се като персонаж от романите на Хенри Милър; като в лабиринт, където сексуалните авантюри изскачаха разсъблечени иззад всеки ъгъл. Преди години само бях мечтала за подобни приключения. Сега бях готова да им се отдам.

Докато размишлявавах, новият ми любовник ме отведе до ниската  маса за кафе и леко ме побутна назад върху нея. Отпускайки се на твърдата дървесина, видях като в просъница как бледата му ръка поднася чашата към устните ми с театрален жест. Зениците  в отворите на маската се разшириха. Отпуснах се назад и притворих клепачи. Скоро сладострастните ми стенания се смесиха с шума от вентилатора на настолния компютър и грохота на уличното движение.

Да, беше дяволски добър. Маската проблясваше в нахлуващия здрач, а аз се извивах, изгубила самоконтрол. И тогава мобилният ми телефон пропищя. С мъка прикривах учестеното си дишане, докато разговарях с майка ми. А той продължаваше. Неуморно, натрапчиво, обсебващо. Прииска ми се едновременно да го сритам и да му се отдам. Разбрах по погледа му колко много му харесва да наблюдава как едва успявам да се контролирам, докато говоря. Истински комплимент за който и да е Казанова.

"Майка ми ще дойде всеки момент". Прекъснах ликуващото му превъплъщение, но не и нахалната самоувереност :

"Добре, ще продължим друг път. И не забравяй да си изключиш камерата."