ВЕРИГАТА
Куклен е красиво село, разположено нависоко в северните подстъпи на Родопа планина. Цялото тракийско поле е в краката му и отдолу маранята сякаш развява натежали класове за поздрав.
Тук е изграден манастирът Св.Св. „Козма и Дамян”, чиято история се губи далеч назад в славните години на Второто българско царство. Мястото е уникално и с вековната гора, от която лъха вълшебен аромат и която дарява уморения пътник с чудно вкусна и сладка вода.
Може би поради това сърцето на древния архитект е посочило тук да се положат основите на тази обител, помогнала на безброй миряни да постигнат търсената хармония между тревожните мисли и наранените им души.
Гръцките надписи по стените не притесняваха много посетителите - все пак и ние, и те сме християни. А какво са правили чужди попове по нашите земи и с какво право са се намесвали там където не им е работа, това изобщо не провокираше усилни умствени напъни в този горещ следобед. Повечето хора се бяха струпали в единия ъгъл на предверието, където две божи служителки предлагаха за продан дарените от предните дни дрехи и разни дреболии.
На пода в другия ъгъл беше прикована стоманена верига. С окови накрая. Излъскана до блясък от най-фината шкурка, известна в природата – човешката ръка. Възрастна жена обясняваше на друга за вълшебните свойства на този предмет и как с негова помощ са се изцелявали болните люде.
Явно е говорила доста чуваемо, защото бързо се заформи нетърпелива опашка от чакащи да се докоснат до това достъпно и безплатно чудо. Първата щастливка – жена, леко попреминала една определена възраст, внимателно започна да извива като змия около себе си веригата, да я мести от едно рамо на друго и да диша на дълбоки и бавни глътки. В погледа й се забеляза проблясък на озарение и задоволство.
В този момент, една от монахините при сергията, усетила преливането на хорския интерес от материалното към духовното, се произнесе:
- Госпожо, тук навремето са довеждали болните и лудите да ги лекуват. Трябвало е да стоят цяла нощ вътре, а най-буйните са ги завързвали на тази верига да кротуват. Тя не е лечебна!
Като чу това, въпросната госпожа изпървом се запря в своето въодушевление, после с ярост тръсна тежкото желязо на мраморния под. Погледът ù придоби мътнозелена окраска, веждите ù се сляха в буреносна линия и тя беззвучно побърза да премести всичките си атоми и молекули извън това, изведнъж отесняло за устрема ù, пространство.
29.04.2013
© Динко Todos los derechos reservados