Хищникът винаги предусеща жертвата, която е предопределена да умре. И когато скочи от възбуда, студено огъната стрела разкъсва живота с целувката на гладните си устни...
Правило в живота ми стана голямата бдителност. Приемах казаното от другите със съмнение. Не позволявах на никой да „влезе” в душата ми. Така се спасявах от фалшивите ласкателства. Има много хора, за които лицемерието е нещо като радост. Като малка стаичка за ценни предмети събирани от любопитсво или изгубени по невнимание от друг. Аз не исках да оставям трофеи. И все пак изпитвах нужда да общувам с много хора. Такива, които не познавам. Имах чудесната възможност за това. Живеех в голям пренаселен град. Където можеш да запазиш анонимността си.
Навън ръмеше. Не беше дъжд, нито сняг. Падаха някакви дребни зрънца, подобни на захар. Залепваха по косата ми , задържаха се по дрехите ми. Гледах през влажната мъгла и си мислех за предстоящата среща. Бях само на деветнадесет и отивах на вечеря с един клиент. Полудете-полужена. О ...