Младата жена бе уморена и изнервена. Вече бе провела над трийсет телефонни разговора, но ефектът бе нулев. Никой не се хващаше на въдицата й. Реши да пробва още веднъж. Избра поредния номер от списъка, предоставен й от човека, който правеше проучванията, и се прокашля, за да нагоди гласа си. Чу се изпукване и един старчески женски глас каза:
– Моля.
– Мамо, мамо! – подхвана с писклив глас тя, след което проплака: – Мамо, пострадах ужасно, мамо!
– Дъще? – попита старицата.
– Аз съм, мамо. Моля те, помогни ми! Гръмна газовата бутилка в кухнята. Цялото ми лице е обгорено, и гърдите, и корема. Много ме боли, майчице!
– Олеле, дъще!
– В болницата съм, мамо! Боли, боли ужасно!
– Ами сега? Какво? Да дойда…
– Трябват спешно пари за операция. Налага се да ми присадят кожа спешно. Лицето ми е обезобразено, а с лявото око почти не виждам… Ето, давам ти доктора.
Младата жена подаде телефона на приятеля си, който бе изслушал търпеливо разговора.
– Госпожо? Доктор Наков съм. Няма опасност за живота ...