Правилно са се изнесли в гаража, гюрултията им се чува от сто км. Отварям вратата и надничам. Гаража явно никога не се е ползвал по предназначение. Обзаведен е в стил „постмодерна механа в Банско“ и има голям 50 инчов телевизор. Петима мъже са се разположили на една дълга маса, гледат мача и подвикват на футболистите доста нецензурни думи. Единия ме вижда и ги сръгва да мълчат.

– Здравейте. Наште бият ли? - питам.

– Тц, губим – обажда се Борил. - Идвай, сядай.

Той се дърпа да ми направи място, но аз поклащам глава:

– Стой си. Губещи не гледам.

– Бе жената по-умна от нас, ние кво сме седнали да ги блеем тия леваци. Само се ядосвам – поклаща глава единия.

Познат ми е отнякъде, но не се сещам откъде. Оглеждам масата, има бири, алкохол, чипсове и някакви мезета.

– Оставям ви. Ако вземат да бият, може да ме викнете.

Връщам се в кухнята и оглеждам какво е останало от обед. Наистина са много работи, но не стават за гладниците оттатък. Май само салатите. Въздъхвам и се запътвам към магазина. Поглеждам топлата витрина, но дълбоко вкоренения навик да пестя ме изстрелва към суровите работи. 40 мин по късно стоя пред няколко големи плата с кюфтета, шницели и панирани пилешки пържоли. Да живеят фритюрниците. Свекърва ми прехвърля салатите в подходящи чинии и ме поглежда:

– Да ти помогна да ги занесеш?

Поклащам отрицателно глава:

– Иди си гледай филма. Борил ще ми помогне.

Жената предлага още веднъж, но аз я отпращам. Достатъчно ми помогна, а знам че сериала и е важен. Хващам салатите и ги намествам на една табла, едно време бях сервитьорка, така че носенето не ми е проблем. Отварям вратата с лакът. Мъжете са се умирили и сега гледат някакъв друг мач.

– Я направете малко място.

Те ме поглеждат изненадано и започват да разчистват.

– Стига бе, Алекс. За кво сега тия работи, ние си тръгваме след малко. Е, има още 10 мин от мача и ще си ходим.

– И що ще си ходите, заплатите нали ги дадохте? За какво сте им повече на жените. Другия месец пак ще ви приберат – избъзиквам се. 

– То асъл така си е.

– Бори, ела да ми помогнеш за другото.

– Е, Алекс, това стига. Недей да носиш други работи. Наистина ще си ходим.

– Добре де, ще ядете и ще си ходите. Сега съм ги приготвила, няма да ги хвърлям. Хайде, Бори.

Борил се измъква ухилен от масата. Влизаме в кухнята и той ме поглежда учуден:

– Ама ти наистина си готвила? Аз мислех от обед работите...

– Да бе, като ти гледам компанията точно боб и мусака ще ядат.

Децата си бяха поръчали да им сготвим български манджи.

– Ами що не поръча нещо, ами се мъчи.

– И дам толкова пари, как пък не.

Той ми се усмихва:

– Готвила си за по-евтино?

– Не, обичам да се пържа до котлона. Дръж чиниите, и това, и това. Да не обърнеш нещо.

Занасяме всичко и аз се обръщам да излизам.

– Къде тръгна, бе Алекс. Сядай тука. Бори, кажи и.

– Сядай, Алекс. На родната полиция никой не отказва, нали знаеш.

– Ела - Борил ми смигва и аз сядам до него.

Народа е средно пиян, но минават на възпитаната вълна. Към 10 на единия му звъни  жена му с ултиматум да се прибира и след кратко умуване, другите решават да последват примера му преди да си ги подпукали и тях. Почвам да прибирам и Борил идва да ми помага.

– Дай само храната. Другото леля ти Нинка утре ще го оправи. И Алекс – прегръща ме през кръста – не искам да те виждам повече до котлоните, има си телефон за манджите. Сега, ние не сме приказвали за тия работи, ама на бившата и бях дал карта. И на тебе ще дам. Ей така като се наложи нещо за вкъщи, да имаш пари. Аз сметките ги оправям онлайн, ама за дребни работи, каквото потрябва. А за храната, е не поръчвай всеки ден черен хайвер, ама за нормални работи няма какво да се притесняваш. И леля ти Нинка готви. Ама аз и казах, че си капризна и тя каза, че за всяко нещо ще те пита как точно да го прави.

– Казал си на жената, че съм капризна?!

Той свива рамене:

– Ами ти за всяко второ нещо в ресторантите мърмориш, че не е хубаво.

– Това не означава, че ще мърморя и на жената. Тактичен си колкото паве.

– Е, вече чудо голямо, като съм и казал. Няма да ядеш работи дето не ти харесват, я.

Поклащам глава, шефска му работа.

Прибираме храната в кухнята и аз започвам да си издирвам ключовете на колата. Някъде съм ги метнала.

– Какво търсиш?

– Ключовете, ще си ходя.

– Недей, ще се оправя с Галя.

– Няма да ядосвам детето, тръгвам си.

– Хайде остани – прегръща ме и лекичко ме целува по устата. - Ще се оправя с нея, тя бързо и минава. А и ще се върне късно, дори няма да разбере че си тук. А сутринта ще я обработя. Тя ме слуша, ще я убедя че си готина. Хайде, ще се гушнем и ще си свалим някой филм. Или онова готиното състезание с японците, дето се катерят насам-натам. Какво ще правиш, като се прибереш в оная дупка. Децата и да се приберат, ще са си заедно, няма да им е до теб. Те си имат забавления. А може и ние да се позабавляваме. Калата каза, че ако аз върша цялата работа, проблеми няма. Казах, как ти харесва и той каза, че проблеми няма ако аз се трудя.

Поглеждам го и не вярвам на ушите си. Боже, колко малоумие може да се крие в една мъжка чутура. Бутвам го назад с пръст:

– Ти нормален ли си?! Как може да обсъждаш с друг мъж, как ми харесва да правя любов. С мъж, с който утре трябва да седна на една маса, в една компания.

Борил ме поглежда изненадан, че съм се ядосала:

– Ама той е лекар, бе Алекс. Притеснявах се и го питах дали е безопасно. Той каза, че не трябва да се напрягаш. Аз му казах, как ти харесва и той ми обясни как да го правим. Това беше. Не сме си приказвали за кеф.

– Обясни ти?! Защото ти не знаеш какво означава думата „напрягам“? Картинка нарисува ли ти?

– Стига де. Какво се впрегна сега. За него това си е работа. Не чух да мърмориш като се събличаше за кардиограмата.

– Грам мозък нямаш в тая тиква, да знаеш.

– Не се ядосвай де. Той не е такъв, да те избъзика или нещо. Това му е работата на човека. 

Боже, ако някой измисли лекарство срещу мъжкия кретенизъм, ще стане най-богатия човек на земята. 

Поджавкахме се още малко и се качихме в спалнята. Тъкмо легнахме и ми звънна една нова позната, която омайвах за клиентка, бизнеса и беше много сериозен. И аз захапах телефона. На жената явно и беше скучно, а беше от тези много приказливите. Борил ми направи на няколко пъти знаци да затварям, но аз го сръгах да си трае. Дамата познаваше бая народ, падаше си по клюките и научих доста полезна информация. На мъжлето ми му писна и демонстративно си пусна поредния мач. Аз също толкова демонстративно му спрях звука. Той ми изсумтя и се прехвърли да гледа на лаптопа със слушалките. Към 12, за мое щастие на новата ми приятелка и омаля устата и ми затвори. Борил реши, че не е хубаво да оставяме телекомите без оборот и почна той да звъни на щерката си, обаче никой не го отрази. След шестото позвъняване той просто си затвори телефона и го остави.