Дария се роди три дни преди термина. 18 часа отказваше да излезе и накрая ми направиха секцио, въпреки че много се надявах да родя естествено. Беше 2 и 900, черна, сгърчена, с щръкнала коса и невероятен глас. Борил държеше да присъства на раждането, но аз категорично отказах. Той уж отстъпи, но така или иначе прекара почти цялото време в болницата и през половин час идваше да ме види. Накрая чак акушерката ми се оплака от него, че не била виждала такова чудо. Не спрял да им виси над главите. Когато извадиха Дари първо неговите ръце я поеха и засука първото си мляко подкрепяна от него, защото аз нямах сили да я придържам. Това е и първата ни обща снимка на тримата, щракна ни сестрата, която тъкмо беше влязла, каза че сме много сладки така.

На третия ден щом се прибрахме той събра приятелите ни в един ресторант, домъкна от някъде три черешови топчета и гръмна 21 пъти. Чел някъде, че така оповестяват раждането на принцове и принцеси. После изстреля и другата заря, която беше подготвил. Беше накупил повече арсенал от битката при Сталинград. Според разказите на всички очевидци, купона бил забележителен, но ние с Дари го пропуснахме. Е, на мен ми бяха осигурили пряко предаване, за да не се чувствам пренебрегната. После нещата си тръгнаха както във всяка къща с бебе. Борил си тръгна на работа щом вече можех да ставам, а ние с бебето се гледахме. Аз установих, че на 45 хич не е като на 20, кой каквото и да си приказва. Каталясвах толкова много от недоспиването, че ходех като зомби. Върха беше когато една нощ пипнах леглото до мен, очаквайки Дари да е там, нея я нямаше и аз станах паникьосана да я търся къде е паднала, а тя сладко си спеше в кошарата, бях забравила че съм я върнала. Кърмех я и вечер си я взимах при нас на спалнята, което доста ми улесняваше живота, но все пак бях безкрайно уморена. Надето ми предлагаше да я гледа, майка ми и свекърва ми също, но аз изпитвах някакъв страх да се отделя от нея. Оставях я само на Борил, той си идваше всяка вечер за къпането и. Понякога се прибираше и през деня и аз използвах времето да хвърля едно око на фирмите, не че за половин-един час вършех нещо кой знае какво, но все пак. Борил ми се караше:

– Що се тормозиш? Казах ти, оправил съм ипотеката, заемите, всичко ни е наред. Гледай си Дари и си свиркай.

– Мога да правя и двете неща, Бори. Искам да правя и двете.

– Абе слушай ме, гледай бебка и си почивай.

– Не.

– Опака жена. Дай целувка. Абе минаха 73 дена, не може ли вече...

– Не.

– Стига бе, Алекс. Всички викат най-много 50 дена... Нарочно ме лъжеш, че не ти е минало. Кажи си истината.

Ухилих му се и той ме погледна възмутено. Бях качила близо 30 кг през бременността. Не знам колко оставих в болницата, но сега бях точно 5 кг над тези, на които забременях, независимо че кърмех. За нещастие на Борил хормоните ми обаче се бяха укротили и хич не ми пукаше за щенията му. Бях заета с усилията да си държа очите отворени и секса ми беше последна грижа. А и имах да му връщам.

В началото на втория месец на Дари, Криси ми се обади че искат да дойдат с Елиана да я видят. Той ми се беше отсърдил още като научи, че е момиче и откакто се беше родила ми звънеше всеки ден, Галя също, само Ани се сърдеше. И двамата с Борил си бяха казали неща, които не е трябвало и сега никой не искаше да се извини пръв. Надя беше спряла да се обажда, или поне на мен не ми се обаждаше. Звънна ми само да ми честити с половин уста и толкова. Майка ми и свекърва ми се разтопиха като видяха Дари, но мен продължаваха да ме гледат с еднакъв неодобрителен поглед. Баща ми прие нещата далеч по леко, главно държеше снимките с бебето да са до скъпата кола на Борил, за да може после да се хвали колко е богата щерка му. Галя дойде да види Дари десетина дни след изписването и много и се радваше. Първата вечер очите и се насълзиха докато стоеше наведена над кошарката и аз я прегърнах през раменете:

– Скоро и ти ще си имаш, просто трябва да срещнеш подходящото момче.

Тя поклати глава:

– Едва ли, попадам все на идиоти.

Аз и се усмихнах:

– Всички мъже са идиоти, Галка. Просто трябва да намериш твоя си идиот. Гледай да е на годините ти, да искате еднакви неща и да ти е хубаво в леглото с него, другото се оправя в движение.

– Така звучи много лесно, но...

Отдолу се чу мощно изреваване, Борил пак си беше събрал агитка и гледаха мач. Дари се стресна и Галя ме погледна:

– Да отида ли да им кажа да не викат?

– Аз ще отида, ти я гледай.

Слязох долу и отворих вратата на хола, мъжете обърнаха глави към мен и Пешо виновно каза:

– Шумим ли?

Имах намерение да ги насмета както трябва, но единият не го познавах отблизо и реших да съм възпитана:

– Хайде на полувремето да се преместите долу, защото оттук се чува горе.

Борил явно беше вкарал доста, защото само ме гледаше тъпо, но другите се надигнаха:

– Извинявай, Алекс. Отиваме долу, няма да шумим.

Борил продължаваше да гледа все така тъпо и Пешо го помъкна на долу. На другата сутрин му теглих дълго конско, но бях наясно, че полза няма да има.