Един ден Надето ми позвъни от нас:

– Приятелката на Кристиан те търси, онова момиченце от сватбата.

– Там ли е?

– Да.

– Дай ми я...

Изненадах се, бяха минали почти 7 месеца от сватбата ни. Само няколко седмици по-късно Криси заживя с друго момиче, Хелга. Немкиня, негова колежка, с която като се запознах, Елиана ми се видя направо снаха мечта. На Хелга коефициента и за интелигентност сигурно беше едноцифрено число, но явно за любимия ми син имаха значение само мерките и. Този път обаче му забраних да я води в България. Да си правеше изцепките в Германия, където никой не ме познава и нямаше да му бера срама. На въпросите ми за Светла последва обичайното: „Не ми се бъркай“ и толкова. И да се бърках и да не се бърках все тая, беше се метнал на баща си и свекърва ми в това отношение, зарязваше свестните момичета, за да търчи по уличници. Отрязах му парите, но единственото което постигнах беше всяка седмица да слушам сълзливи истории, защо много спешно му трябват няколкостотин или няколко хиляди евро. Фантазията му беше взела да надминава дори тази на Галя, когато просеше пари от Борил. Ядосвах се много, но накрая винаги му давах, страх ме беше да не се забърка в нещо и да свърши като Андрей в затвора.

– Здравей, радвам се да те чуя, Светле.

– Здравей, аз... удобно ли е да се видим за малко?

– Да разбира се, ела в офиса ми, ще ти обясня къде е.

Появи се след около час и пак изглеждаше много притеснена.

– Здравей, сядай. Как си? Какво ще пиеш, кафе, чай, сок...

Посочих и едното кресло и тя седна на ръба му:

– Нищо, благодаря. Аз...

Тя замълча и аз я погледнах:

– Случило ли се е нещо?

Въздъхна:

– Не исках да идвам, наистина. Но няма къде да отида и... Фирмата в която бях ни съкрати и...

Усмихнах и се:

– Търсиш работа ли?

Тя кимна и аз махнах с ръка:

– Ще го уредим, няма проблем. Ти работеше като оперативен счетоводител, нали? Ще трябва обаче да се преместите тук или в София, нямаме нито офиси, нито производство при вас. Но заплатите ни са добри и мисля, че наема няма да ти е проблем.

Тя въздъхна пак, почуди се накъде да гледа и накрая ме погледна в очите:

– Аз... сложно е, бременна съм. Но наистина ми трябва само работата, за да мога да взема майчинство, нищо друго. Няма да създавам проблеми, не искам неприятности, вече си имах достатъчно с Кристиан. Просто никой не ме иска на работа бременна, а не мога да гледам бебето на социалното майчинство. И сестра ми..., просто не мога, нямам спестени пари.

Облегнах се назад:

– Бременна си от Кристиан? Това ли ми казваш?

Тя ме погледна пак в очите:

– Няма да го търся за нищо, няма да кажа на детето кой е. Не искам неприятности, нито сега, нито за в бъдеще.

Замълчах за секунда:

– Хайде пак отначало. Казваш, че си бременна от сина ми и той не иска бебето ви? Така ли?

Светла погледна покрай мен някъде навън през прозореца.

– Да.

– В кой месец си?

– В средата на четвъртия.

– Защо не го иска, мисли че не е от него или... Каква е причината?

Тя се усмихна тъжно:

– Вие как мислите?

– Не знам, затова питам теб.

– Не съм достатъчно добра за него, това е причината. Ставам насаме, но не и за пред хора.

Погледнах я:

– Доведе те на сватбата ни и държеше да си там. И то много държеше.

– Да, но там разбра каква грешка прави. Приятелите му му се подиграваха за мен, чух ги. И той се прибра в Германия и си хвана онова момиче и...

– Знаела си?

Тя наведе очи надолу и нищо не каза.

Станах и сипах ябълков сок на нея и малко със сода за мен. Седнах и я погледнах в очите:

– Съгласна ли си да направиш ДНК тест, не е опасно за бебето, само взимат кръв от вената?

Тя замълча и аз махнах с ръка:

– Ще те разбера ако си ме излъгала, знам на какво се решава човек, когато е притиснат. Ще те назнача на работа и ще си вземеш майчинството, независимо чие дете носиш. Но ако си майка на внучето ми, това засяга и мен.

Тя продължаваше да мълчи и аз и се усмихнах:

– Не съм от тези, които четат морал, Светле. Ако и ти имаш някакви съмнения, поне ще ги решим с теста.

Светла поклати глава:

– Не е това, не искам неприятности с Кристиан. Щом ми изтече майчинството, ще замина навън. Канада вероятно. Сестра ми ще гледа детето и ще учи, а аз ще работя. Ще останем там за постоянно. Ще кажа на детето, че баща му е починал и готово. Казах го и на Кристиан. Мислехме, че мога да направя декларация за отказ от претенции за бащинство, но проверихме, не мога. Чужбина е най-добрия вариант, тук някой може да каже на детето за Кристиан и то да тръгне да го търси след време. А и не мога да гледам две деца с една заплата в България. Сестра ми трябва да учи.

Поклатих глава и обърнах уискито на екс. Светла ме изгледа и аз пак поклатих глава:

– Съжалявам, но ми дойде в повече. Вие двамата осъзнавате ли въобще, колко сериозно е човек да има дете? - погледнах си часовника, минаваше три следобяд – Ще направиш ли теста утре?

– Не. Не трябваше да идвам, тръгвам си.

Тя се изправи и аз станах и застанах срещу нея:

– Излъга ли ме? Или не си сигурна от кого е? Защо не искаш да направиш теста? Просто искам да знам.

Светла ме погледна ядосана:

– Защото ме е страх от сина ви, толкова ли не разбирате? Не искам сестра ми да го отнесе, защото аз съм се забъркала с някакво богаташко синче, което си мисли че всичко се купува и продава. Знаете ли кое е лошото, прав е. Нямаше да искате тест, ако баща ми и майка ми бяха като вас, нали? Когато разбрах, че съм бременна се паникьосах и си взех час да го махна. Стигнах до болницата и... Просто се върнах. Сестра ми каза на Кристиан за бебето, тя е още дете, не разбира. Мислеше, че ще съберем и... Той беше мил отначало, прати ми 300 евро, за да направя аборта. Когато му ги върнах ми прати 4000, „за да съм си починела малко след това“. Когато му върнах и тях и казах, че ще задържа бебето побесня и си дойде. Не искам пак да го ядосам и да направи нещо на сестра ми. Не трябваше да идвам при вас. Беше голяма грешка.

Гледах жената срещу мен, боже, трябваше ми още едно голямо уиски. Не, трябваше ми цяла шибана бъчва уиски.

– Хайде да седнем. Моля те, Светле, седни.

Тя ме гледаше без да помръдне и аз пак и посочих дивана:

– Седни. Какво ще правиш като си излезеш от тук? Ще отидеш да се молиш в някой форум ли? Хайде, просто седни, аз не съм враг.

Тя постоя малко и седна.

– Забрави за заплахите на Кристиан. Много си млада, иначе щеше да знаеш, че мъжете винаги заплашват, когато се чувстват безсилни и уплашени. Не че съм го възпитавала да заплашва бременна жена. Сега, първо да оправим въпроса с работата ти. Носиш ли си документите?

Светла ме гледаше и се чудеше какво да прави и аз и се усмихнах:

– Ако отстъпваш на мъжа си всеки път, когато ти се стресне, този живот ще ти се види безкрайно дълъг. Давай бумагите.

Тя обаче продължаваше да се чуди и аз се наведох към нея:

– Сина ми е от лесните мъже, Светле. Просто ти натискаш грешните бутони. Има жени, които по рождение знаят какво очаква един мъж и му го дават, има жени, които се учат на това впоследствие. Мъжете спят с първите и се женят за вторите. Можеш да се оправиш с него. Навремето моята майка ми каза, че жената трябва да слуша мъжа и да му се покорява, защото е мъж. Аз не мисля така, не и след всичко, което ми е минало през главата вече. Жената трябва да прави това, което е най-добре за децата и. А за децата най-добре е здраво семейство, защото една жена винаги може да срещне нов мъж, който да я обича повече от първия, но никой мъж не обича чужди деца, ако ще и по вода да ходи жената. Ако бях проумяла по-рано, че една жена трябва не да се покорява, а да се оправя с един мъж, никога нямаше да се разведа с бащата на Кристиан и на Кристиан вероятно никога нямаше да му хрумне да не иска детето си. Не прави като мен.

Тя ме погледна тъжно:

– Опитах, наистина, но той не иска нито мен, нито детето. Наистина е бесен и наистина ме е страх от него. А и дори да стане чудо и да се съберем, пак ще ме зареже заради някоя друга.

Усмихнах и се:

– Няма моногамен мъж, Светле. Особено пък мъж с пари. И без пари няма, просто имат по-малко възможности. Така че, по-добре с пари, защото живота е по-приятен. Имала съм и двата варианта и говоря от опит.

Тя ме зяпна и аз и намигнах:

– Какво, прекалено откровена ли съм? Живота е такъв, какъвто си го направиш. Ти имаш шанс, от теб зависи дали ще се възползваш.

Тя въздъхна:

– Не мога, просто не съм като вас. Не мога, наистина.

Усмихнах и се:

– Аз пък мисля, че си точно като мен. И ми говори на ти, моля те. Послушай съвета ми, изчакай да родиш и тогава взимай важните решения. Сега е важно да имаш една спокойна бременност и трябва да се постараем да е такава. Работата я броим за уредена, утре ще ти оформят документите. Имам апартамент където може да се пренесете, така че и това е уредено. За сестра ти, ще ми кажеш кой клас, какво училище и ще я запишем. Ще те заведа и при лекаря, който следеше моята бременност, да те следи. Много е добър, така че няма за какво да се притесняваш. Ами, това се сещам на прима виста. Ако съм изтървала нещо, казвай.

– Работата е достатъчна, няма нужда от нищо друго, аз ще се оправя...

Тя се почуди как да ме нарече и аз казах:

– Алекс или леля Алекс, викай ми както ти харесва.

– Няма нужда от другите неща, Алекс. Наистина.

– Не идват с условия, ако това те притеснява. Давам на внучето си каквото имам като всяка баба, това е.

Телефона ми изписука и аз си погледнах часовника:

– Имам една служебна среща в едно заведение, искаш ли да дойдеш с мен? Ще хапнем и после ще минем да ти покажа апартамента и да организираме преместването ви. А може и още днес да се пренесете, той си е обзаведен апартамента. Ще ударим един парцал и влизате. Ако искаш, ще пратя да докарат сестра ти довечера, да не се разкарваш ти до там.

Светла помълча малко и после ме погледна в очите:

– Защо го правиш, Алекс?

Защо, защото обичах проклетия си, непрокопсан син, затова. Намигнах и:

– Защото винаги съм искала да имам снаха като теб, която да тормозя. Хайде, ела да видиш как си вадя хляба. Падаш ли си по водата? Тука на един басейн има много готина подводна гимнастика за бременни, на мен ми действаше супер разтоварващо. Тия дни ще те заведа, да видиш.

Тя ме гледаше и се чудеше нещо и аз я погледнах въпросително:

– Какво?

– Не мисля, че е удобно да идвам в ресторанта.

– Защо?

– Ами... - тя погледна към дрехите си, беше с дънки и якенце за по 20 лв.

Аз се засмях:

– Не сме в Англия, че да те връщат заради дрескод. Отиваме в нормален ресторант. Хайде, че ако има задръстване ще закъснеем, а човека е точен и се дразни.

Издърпах възглавницата и се подпрях на таблата на леглото:

– Боже, първо и е предложил пари, а после я е заплашил. Заплашил е бременно момиче, което си няма никого. Това не е сина ми, Ванка. Не може аз да съм го възпитала така. Къде сгреших?!

Иван ми се усмихна тъжно:

– Понякога децата ни правят лоши работи и без ние да имаме вина.

– Не знам, Кристиан да направи такова нещо... просто не ми го побира главата.

– Той какво казва?

– Нищо. Още не знае, че знам. Мислех да му вдигна скандал, но... Не искам да си го изкара на нея и накрая да стане някоя беля с бебето. А и... надявам се да се съберат.

Иван погледна в камерата на телефона:

– Нали знаеш, че едва ли ще стане.

– Вече и аз не знам, но детето не заслужава да живее без баща. Боже, наистина не ми го побира главата, точно такива ядове пък никога не съм очаквала. Ти къде си?

– На стотина км от митницата. Почна да ми се приспива, хубаво си мислех да си взема редбулче. Тия кафета ми дойдоха слаби.

– Спри някъде да починеш.

– Свали тоя телефон малко по-надолу и ще се разсъня.

Засмях се:

– По-скоро ще се разсееш и ще идеш в мантинелата в това тъмно – но завъртях малко телефона и Иван погледа няколко мига гледката, после въздъхна:

– Като знам какво има под тази нощница, как да не се разсея...

– Всъщност не знаеш.

Той ми намигна:

– Да, но все още живея с надеждата някога да разбера. Кога ще те видя?

Замълчах за секунда.

– Аз... тези семейни срещи...

Иван се наведе към телефона:

– Искам да те видя, Алекс. Знам, че и ти искаш. На жена ми не и пука какво правя, стига портфейла ми да е у нея, а мъжа ти мисля че достатъчно те е поставял в такива ситуации, за да имаш да си връщаш. Зарежи скруполите, живота е кратък и ние сме във втората му част. Да отидем някъде за събота и неделя?

Замълчах.

– Моля те, Алекс. Искам просто да те видя. Само за това мисля.

Въздъхнах:

– Добре. - Долу изтропа нещо и аз се ослушах – Борил си идва. Какво беше, термо...

– Термостатна глава на Херц.

– Ок, чао. Карай внимателно.

Отдолу дойде изтрополяване като от стадо носорози и аз угасих тока. Борил беше пиян, а най-бързо мирясваше, когато решеше че спя. За моя изненада обаче той влезе съвсем тихо и аз отворих очи и светнах тока:

– Какво направи долу?

– Нищо, угаси тая лампа.

Беше съвсем трезвен, но стоеше някак странно.

– Какво ти има?

– Нищо, угаси тока.

Тръгна да се съблича и изохка. Станах от леглото, нещо не беше наред.

– Катастрофира ли, какво ти има?

Той ме погледна като хлапе, което е направило беля:

– Мнее. Аз.. Паднах от бика.

Зяпнах го:

– Къде го намери тоя бик?!

Той продължаваше с опитите да се съблече и аз му издърпах фланелата не много ласкаво. Бик а, беше ми казал, че ще работи. Борил изохка бая силно и аз му огледах гърба, мдаа, доста беше посинен.

– Каза ми, че ще работиш и отиде да се наливаш в някой бар ли?

– Да ти изглеждам пиян? Опитах се да хвана едно биче и то ме метна.

Очите ми станаха на понички:

– Паднал си от жив бик?!

Бях решила, че в някоя кръчма има механичен, като по филмите.

Борил ме изгледа възмутено:

– Не, от умрял. Ходих с Димака до фермата и...

– И реши да пояздиш бика... Да позная, пак бяхте тримата глупаци заедно.

Той направи невинна физиономия:

– Изтървахме го бе, то не е истински бик още, малко е. И аз викам чакай да го хвана, ама то ме метна. Де да знам, че имат такава сила.

Поклатих глава, на бас че се бяха пробвали кой най-дълго ще се задържи върху бичето. И тримата бяха заседнали някъде дълбоко дебрите в пубертета и като се съберяха ставаше кошмар. Последния път се напиха като прасета и за малко да запалят всичко с едни фойерверки.

– Нямаш мозък колкото 5 годишно дете, ами ако си беше счупил нещо? Боже, Бориле наистина нямаш акъл – с общи усилия му бяхме свалили дънките и на мен ми стана лошо като му видях десния крак, целия беше в кръвонасядания от горе до долу. - Отиде ли да те види лекар?

– Е, нищо ми няма. Намазахме го там с нещо, ще ми мине. Е, ако го цункаш сигурно ще мине по-бързо.

Пропуснах предложението покрай ушите си и си легнах. Борил се намести внимателно в леглото и аз го погледнах:

– Иван се обади, било термостатна глава на Херц.

Борил ме изгледа:

– Той що все звъни на тебе?

– Не знам, може да съм му по-симпатична от тебе.

– Той голям женчо тоя, знаеш ли че пише стихове?

Погледнах иронично Борил:

– И знае какво означава парадигма, направо си е обратен, ако питаш мен.

– Стига бе, нормално ли е 50 годишен мъж да драска стихотворения?

Поклатих глава:

– Не скъпи, нормално е заедно с другите си двама малоумни приятели да се пробва кой най-дълго ще се задържи върху младо биче. Това е много по-зряло от писането на стихове. Айде да ходим с тях някъде за събота и неделя.

Борил ме изгледа безкрайно учудено:

– С Пешо и Динката?!

– Опазил ме Господ, с Иван и Мартина. - Подпрях се на лакът, за да го виждам - Знаеш ли, че се говори, че с теб обичаме да се разменяме с други двойки?

Той ми се ухили:

– Кой ти каза? Някой да не ти предложи? Кажи де...

Стиснах го леко за шията:

– Ако тази простотия е тръгнала от тебе, ще те заколя и съм напълно сериозна.

– Стига бе, как ще приказвам такива неща, ти нормална ли си?

Изглеждаше невинен колкото лисица до курник. Стиснах го доста по-силно:

– Ако някой пак ми предложи такова нещо, ще ти стъжня живота.

Изплези шеговито език и аз отпуснах хватката.

– Кой ти предложи, кажи де... Жена ли беше? Кажи де... Да не беше Стилияна?

Изгледах го, май пак бях пропуснала някои работи.

– Кажи де...

Борил изгаряше от любопитство и аз му се усмихнах мило:

– Савова каза, че чула цитирам: „че сме взели да се менкаме и да хапваме чужди бананчета и прасковки“ и иска да им идем на гости и цитирам „тя да ти схруска сладкото дупе“. Ядосай ме само още веднъж и ще и кажа, че съм съгласна.

– Бъзикаш ме!

– Питай я, като не вярваш.

Борил направи искрено ужасена физиономия и аз му се ухилих. Савова беше изключително влиятелен местен политик, минаваше шейсетте, беше 1,80 , 200 кила, много цапната в устата и с голяма слабост към Борил още от млади години. Главно не пропускаше да го хване за задника където и когато го види, което си беше доста комична гледка, поне за мен, предвид възрастта и положението и на двамата. Борил обаче беше сериозно стресиран от нея и изчезваше само като я зърне. Многократно ми беше разправял как на някакъв банкет тя се напила, започнала да прави стриптийз около една колона до стола му, после се опитала да му седне в скута и той трябвало да се спасява с бягство. Друг път пък се опитала да го натисне в някакъв коридор и пак му се наложило да бяга. Отношенията им бяха повод на много шеги между познатите ни и забавляваха и мен, а подозирам и мъжа на Савова, който май не взимаше изцепките на жена си никак на сериозно. Ухилих се на Борил:

– Ще и кажа, че съм навита. Ще е забавно да гледам как се опитваш да се измъкнеш от нея - После го докопах за ухото – Стилияна а, ще ти отрежа и двете глави, да знаеш!

Той направи лукава физиономия и аз му извих бая силно ухото. 25 годишна а, ще му се. Да не говорим, че аз пак бях мината, нейния беше по-стар от Борил, дебел и грозен. Борил ми залепи една целувка:

– Стига бе, коте. Майтапя се.

Плъзнах ръка по боксерките му:

– Колко точно си контузен...

Той направи много жална физиономия и аз се засмях и го осмуках лекичко по врата:

– Хайде да спим тогава. Лека нощ и да сънуваш Савова - и му дадох гръб.